Фехтовката: Малки мускетари & големият спорт

Ива Стойкова

Осмото издание на международния турнир за деца и кадети “Купа Ескалибур” 2015 ще се проведе на 5,6 и 7 юни. Състезанието, в което заявки за участие са подали 170 млади фехтовачи от България, Гърция, Турция, Румъния и Украйна, ще се състои в залата на Техническия университет в София. Уникално за турнира е, че тази година за първи път се включва и оръжие шпага, заедно с рапира и сабя. Организацията е дело на три крехки на вид дами, но с куп шампионски титли зад гърба си – Евелина Савчева и Константина Алтимирска от клуб „Ескалибур” и Цвета Попова от ФК „Авитохол”. Ето какво казаха те в специално интервю за EconomyNews.bg и Region.bg.

170 участници в турнир по фехтовка звучи доста сериозно. Как се справихте с финансирането?

Евелина Савчева: Тази година „Купа Ескалибур“ 2015 е съфинансиран от Програма за изпълнение на Общинска стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта на Столична община и се реализира в подкрепа на инициативата «София - Европейска столица на спорта 2018 г.». Сумата от 3297 лв., отпусната по тази програма, е много важна за нас. Чрез нея се осигуряват наградите за участниците, купи, медали и т.н., както и наемът за залата, в която се ще проведе състезанието. Освен това получихме подкрепа от Федерацията по фехтовка, които ни предоставят оборудването, без което нито едно състезание не може да бъде проведено – пътеки, апарати и т.н.

Изразено в цифри, какво означава това?

Евелина Савчева: Една пътека струва най-малко 3000 евро, но има и такива, достигащи до 5000 евро. За едно състезание са необходими между 8 и 10 пътеки. Една ролка (към която се закача състезателя – бел.ред.) е между 600 и 700 евро, а за една пътека са нужни две. Към всичко това прибавяме апаратите, отчитащи тушовете и т.н.

Константина Алтимирска: Ето защо подкрепата на Федерацията е много важна. Иначе, времената са такива, че клубовете трябва сами да се справят, най-вече от гледна точка финансиране.

Каква е държавната подкрепа, която получавате?

Цвета Попова: Не мога да скрия, че нашият клуб „Авитохол” получи по програма „Спортно развитие” към Министерството на младежта и спорта. 715 лв. за миналата година. На партньорския ни клуб „Ескалибур” бяха отпуснати малко над 300 лв. Искам да отбележа, че ние имаме държавни шампиони. Тези пари идват при нас от определени точки, натрупани чрез Спортния тотализатор и прелети в споменатата програма. Тази година също попълнихме и подадохме в срок документи за кандидатстване по тази програма и трябваше до края на май да подпишем договори за определена сума, но все още не сме получили нищо. Това означава, че първите пет месеца от годината ние се самоиздържаме. През това време за нас спортния календар приключи, предстоящия турнир е извън държавните първенства. Децата имат пет вътрешни състезания годишно и отделно международни. Издръжката на един фехтовач за участие в състезание в друг град е минимум 100 лв.

Каква е минималната сума, необходима на клуб по фехтовка да съществува и работи нормално?

Цвета Попова: Като включваме наема на зала, който е едно от най-съществените пера, сумата годишно е около 50 хиляди лева. Ако искаме да постигнем в максимална степен набелязаните от нас цели, тази сума може да набъбне и до 100 хил. лв. Проблемите в спорта по принцип започват от спортната зала – за да може децата да тренират, тя е първо условие. Не е задължително залата да е собствена, може да е под наем или вид статут на ползване. Залата винаги е първа точка във всеки един проект, но не се отпускат пари за наем - в проектите той се води непряк или частичен разход.

Какви според вас са най-спешните промени, които биха облекчили вашата работа и изобщо спортните клубове на ниво държавна политика?

Константина Алтимирска: Нужна е законова промяна, която да позволи на компаниите и бизнеса да спонсорира и подпомага спорта. Това означава те да получават данъчни облекчения, когато даряват. Истината е, че през всичките години, в които се провежда нашият турнир, винаги сме успявали да намерим спонсори, но благодарение на лични контакти. И предстоящото състезание не е изключение.

Цвета Попова: Този въпрос от години се обсъжда, но без конкретни резултати. За нашия спорт това е от особено значение. Фехтовката като спорт не е никак лесна – много по-естествено е да видим деца да тичат след топка в парка или дори да се дуелират с пръчки, представяйки си, че са рицари. За да станат добри фехтовачи обаче, се изисква дългогодишен учебно-тренировъчен процес, много търпение и внимание. Ние винаги сме сравнявали нашите състезатели с музиканти-виртуози. Изискват се много усилия, това е фехтовката – 70% спорт и 30% изкуство. Именно тези 30% изискват богат арсенал от действия, не се учи от днес за утре и въпреки нашите педагогически усилия, децата също трябва да искат да постигнат финес и съвършенство, за да достигнат до по-високо ниво. В България за състезателите до 17-годишна възраст са приоритет на клубовете. След това влизат в министерските програми за промотиране, включително и олимпийска подготовка. За щастие, през последните години се появяват такива програми, като тази на Столична община, които подпомагат провеждането на състезания от подобен ранг, за спорт през свободното време за учениците, за занимания през ваканциите и т.н. Но това са единични възможности. Хубаво е, че у нас все повече се говори за широката пирамида и масовия спорт, тъй като оттам се тръгва към високо спортно майсторство. Проблемът е, че около 17-годишна възраст родителите са поизчерпали своя ресурс, клубовете нямат много възможности, бизнесът не е стимулиран да помага и се получава един луфт. Истината е, че големият спорт, голямата атракция е в по-големите възрастови категории – младежи и девойки, мъже и жени. Отглеждаме безкрайно хубави кадри за чужбина и престижните университети.

Константина Алтимирска: Особено в САЩ, нашите състезатели със сериозни успехи зад гърба си имат голямо предимство при кандидатстването. Фехтовката там е изключително развита и университетските състезания са на високо ниво и са възприемани като много престижни.

Евелина Савчева: Искам да отбележа, че финансовата страна безспорно е много важна, но възможностите, които фехтовката предлага, качествата, които изгражда са безценни.

Можете ли да опишете профила на децата, които тренират фехтовка?

Константина Алтимирска: Почти всички деца са успешни ученици, любознателни са, учат в елитни училища. По-късно те се реализират добре в професиите си.

Цвета Попова: Концентрацията и дисциплината, която дава този спорт, непременно се пренасят в живота. Отделен въпрос е, че нашите деца са любопитни, ученолюбиви и експериментатори по принцип. Фехтовката сама по себе си е експеримент – ние учим отделни елементи, но как ще ги сглобим и приложим на практика е нещо съвсем различно. Когато човек успее в спорта, го пренася в живота, в работата, в реализацията. Растейки, тези деца стават устойчиви на критични ситуации, могат да работят в състояние на висок стрес.

Как успявате вие, треньорите?

Константина Алтимирска: Изисква се голям ресурс за квалификация и осъвременяване, тъй като тенденциите във фехтовката се менят постоянно – промени в правилника на международно ниво, за да може фехтовката да стане по-атрактивна и разбираема за зрителите. Това налага треньорите да измислят нови стратегии. Така че ние следим постоянно случващото се, имаме възможност и да пътуваме на различни международни състезания, където си „сверяваме часовниците”. Отделяме средства, за да участваме на курсове за треньори, организирани от международната федерация по фехтовка.

Кои са най-силните държави в момента?

Константина Алтимирска: Традиционно силни школи са Италия, Унгария, Германия, Франция. Добри са в Румъния и Полша. И това е от десетки години насам. Интересното е, че в последните 7 години географията на фехтовката изключително много се разшири – много популярна е в Америка, Африка, Азия, има регистрирани федерации по фехтовка в силно отдалечени места от родината на този спорт Европа.

Как стои България на международно състезателно ниво?

Константина Алтимирска: След най-големите си успехи в средата на 80-те години, българите отбелязаха застой, най- вече организационно. При фехтовката от решаващо значение е участието в колкото се може повече състезания срещу най-разнообразни противници. В последното време, за щастие, отново имаме представители на олимпийски състезания. Най-радостното е, че има изключително голям интерес от деца към нашия спорт. Има и любители – активни работещи хора, които идват вечер за психическо разпускане и физическо раздвижване.

Да се върнем отново към предстоящия в София турнир. Как ще се справите чисто организационно?

Евелина Савчева: В организацията и провеждането на турнира ще се включат голям брой доброволци – деца от столичните училища, съдии, спортисти, треньори, деятели, администратори, родители и гости. Искам да подчертая, че в трите състезателни дни ще видим надпревари на рапира, шпага и сабя при момчета и момичета до 11 г., 13 г. и кадети и кадетки до 17 г., до 15 г. (само на рапира). Наред с наградите и купите за призьорите, ще бъдат отличени най-успешният състезател от София, най-малкият участник и най-успешен дебют в състезанието. Успоредно с турнира ще протече и конкурс за най-хубава рисунка на тема „Фехтовка“. В него могат да се включат и деца, които не са участници в турнира. И тази година има и предметни награди за състезателите.

Помните ли първия турнир, който организирахте? Кога беше това? Колко бяха участниците?

Евелина Савчева: В първия турнир, който се проведе през май 2003 г. взеха участие 24 фехтовачи. При това под открито небе в двора на столично училище. Тогава за първи път показахме нов формат mix – двубои момичета срещу момчета. Друго нововъведение, което по-късно и Федерацията по фехтовка прие, бе възрастовата категория до 12 години. Днес има дори състезатели в категория до 11-годишна възраст. За нас е удовлетворение, че участници в Купа „Ескалибур” по-късно ставаха шампиони в големи първенства.