Фиаското на Горанов & Московски

Кармелита Денева
През последните две – три седмици двама възлови министри на ГЕРБ – финансовият Владислав Горанов и транспортният Ивайло Московски оформят провала си като министри, предлагайки важни стъпки по възможно най- необмислен и глупав начин.

Дни преди Коледа финансовият министър Горанов изненадващо предложи, а парламентът одобри промени в Кодекса за социално осигуряване, според които родените след 1960 г. граждани да избират дали да се осигуряват и в универсален пенсионен фонд (УПФ), или изцяло само в НОИ. В комбинация с появилите се тогава подозрения в публичното пространство за национализиране на УПФ, тази идея взриви обществото и породи недоверие в бизнес средата и цялата осигурителна система.

В края на седмицата стана ясно, че ГЕРБ предлагат промени в Кодексa за социално осигуряване, така че да е възможно осигуровки от НОИ да бъдат връщани в частни пенсионни фондове. Освен това започналите първа работа младежи по всяко време ще могат да решават къде да се осигуряват. Това обяви Светлана Ангелова (ГЕРБ), заместник-председател на социалната комисия, цитирана от БНР. "Работим по промени в две посоки. Първата посока - да имат възможност хората, веднъж прехвърлили парите си от универсалните пенсионни фондове в НОИ, след време да имат право, ако решат, пак да прехвърлят средствата от НОИ в универсален пенсионен фонд, тоест това прехвърляне да не бъде еднократно, както е сега в приетите текстове в края на 2014 година, обясни Ангелова. Промяна ще има и за хората, които за първи път постъпват на работа и трябва да им се удържат осигуровки за пенсии. По сега вече действащия закон вноските им отиват в НОИ, ако те не са избрали частен фонд. От ГЕРБ предлагат да отпадне този текст и хората да избират, без да има такова ограничение. Ако не изберат до една година - тогава автоматично средствата им да бъдат в НОИ, предлагат от ГЕРБ. "Това са двата спорни момента, които така разбуниха духовете и затова ние искаме да изчистим всички тези недоразумения. Очаква се до месец предложенията да бъдат уточнени с коалиционните партньори и предложени за обсъждане", каза Ангелова. От Реформаторския блок предлагат НОИ да учреди пенсионен фонд, в който да има частни партиди, ако гражданите изберат тази възможност. Менда Стоянова от ГЕРБ пък предложи гарантирана минимална доходност за пенсионните фондове, съобразена с инфлацията.

Така кабинетът даде заден ход по повод предложението на Горанов и натовари вицепремиера Калфин да започне работа по подготовка на промени в пенсионната реформа, която да е готова до края на март. Очаква се след широка дискусия тя да бъде гласувана от парламента в края на април или началото на май.

Същата управленска непохватност демонстрира и министър Московски. В края на миналата година той предложи, а МС одобри спирането на 38 влака в различни части на страната. От 12 януари БДЖ спря тези машини, а дни по-късно ги възстановява. От БДЖ посочиха, че линиите са губещи и това налага те да бъдат спрени, и увериха че няма да има населени места, които да останат без железопътен транспорт. От 1-ви февруари планираха да спрат още 90 влака. Както и можеше да се очаква, тази идея на Московски срещна съпротивата не само на синдикатите, но и на гражданите.

След излишни и никому ненужни разправии Московски също даде заден ход. Няма да бъдат спирани пътнически влакове. Това стана ясно от проведен разговор между него и Горанов, след нареждане на Борисов. Двамата обсъдили финансовото състояние на БДЖ и се договорили да бъдат предприети спешни мерки, а именно да бъдат преведени 40 млн. лв. към субсидията на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, необходими за изпълнение на пътническата услуга. Тези средства към момента чакат нотификация от ЕК, но с постановление на МС ще бъдат преведени на дружеството. По този начин, след получаване на одобрение от Брюксел, средствата ще бъдат на разположение на БДЖ.

Защо двамата министри действат непрофесионално?

Никой не отрича нуждата от сериозна и болезнена трансформация в работата на БДЖ, тъй като компанията има огромни дългове в рамките на почти 500 млн.лв. Никой не отрича колко е важно да спрат кражбите в БДЖ от самите работещи в БДЖ. Всеки иска да пътува в чисти и подредени влакове, дори и те да не са последен модел. Всеки нормален човек знае как десетки вагони се търкалят по жп мрежата с по двама-трима пътници плюс кондуктора. За да се направи реформата обаче, е нужна подкрепа не само на БДЖ или на т.нар. синдикалисти, но най-вече на гражданите, които ползват услугата. Нещо, което транспортният министър очевидно не е осигурил. Московски призна, че до средата февруари ще бъде изготвена стратегия за стабилизиране на дружеството с финансов план в перспектива от минимум 7 години, защото такова искане е поставено и от ЕК, за да има гаранция и визия за оздравяване на дружеството.

Същият модел на поведение провали и пенсионната „идея” на Горанов – предлага се базова промяна на пенсионния модел без дискусия и липса на аргументи. А в сега действащия модел има какво да се модернизира – например защо НОИ да няма право на пенсионен фонд с индивидуални партиди? Защо всеки осигуряващ се няма избор …при избор на частен пенсионен фонд и защо въобще трябва задължително 5% от осигуровките да отиват в частен фонд? Всички тези съществени детайли се сринаха в какофонията, сътворена от финансовия министър.

На ръба е и важната идея за безплатното саниране на панелните жилища на регионалния министър Лиляна Павлова, тъй като тя вече е атакувана с популистки аргументи в стил тези пари ще бъдат откраднати и т.н. А най-важното е да се промени градската среда, която в България е традиционно мърлява и с пагубно въздействие върху поведение и работата на всеки гражданин. Санирането е като ремонта на Женския пазар – клоаката на София. Сега пазарът е модерен с нови технологии на канализация и чистота, около него обаче е същата гмеж от запуснати стари софийски сгради, съсипани от собствениците си. Но все от някъде трябваше да се започне… Така е и с грозните панелни комплекси – все отнякъде трябва да се тръгне, за да спре разрушаването им от безхаберните им собственици.

Всичките тези случаи показват управленска незрялост и липса на потенциал, които са на път да съсипят много важни и неотложни реформи.

На този фон се виждат усилията на други министри – Вучков, Москов, Иванов и т.н. Колкото и да е неочаквано предложенията им изглежда печелят както общественото мнение така и на не малка част от работещите в съответните сфери.

Какви ще са финалните резултати в единия и в другия случай предстои да се види.