Финансирането на III мост на Дунав в началото на 2024

Около 1,4 млн. евро ще бъде сумата, която трябва да плати България за трети мост на река Дунав, за който на 20 септември правителствата на България и на Румъния подадоха формуляра за предпроектно проучване и кандидатстване за финансиране от ЕК, съобщи транспортният министър.

"Инициативата е от двете страни. Започваме да работим активно. Ние кандидатстваме за 50% финансиране от ЕК". Според него проектът ще бъде реализиран, защото геополитическата обстановка в региона е катализатор за това.

Почти двадесет години след обявяването на проекта, България и Румъния започнаха реални действия за строителството на трети мост над Дунав. Проектът, който бе подаден в ЕК за предпроектно проучване визира мост Русе-Гюргево. С това на практика двете държави стартират процеса по изграждане на втори комбиниран пътен и жп мост над Дунав при Русе.

Министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков подписа писмо за съвместен ангажимент с министъра на транспорта и инфраструктурата на Румъния, с което двете държави потвърждават позицията, че проектът е приоритетен и двете правителства ще работят за неговото изпълнение.

Координатори на дейностите ще бъдат Министерството на транспорта и съобщенията на България и Министерството на транспорта и инфраструктурата на Румъния. Българското министерство, заедно с асоциираните си партньори НКЖИ и АПИ, ще осъществява проучването за свързващата инфраструктура в страната. Финансовото участие на българската страна по проекта е в размер на 1,4 млн. евро (2,73 млн. лева), като се очаква до 50% от тях да бъдат безвъзмездна помощ по Механизма за свързване на Европа.

С проучванията ще бъде направен анализ на различните трасета и точките, от които ще започва мостът съответно в Русе и Гюргево, и ще бъде подпомогнат изборът на техническо решение.

В началото на 2024 г. се очаква да стане ясно дали проектът е одобрен за финансиране. Времевият график предвижда подписване на договор с ЕК до средата на 2024 г. и изпълнение до края на 2026 г., когато двете страни ще вземат решение за локацията и начина на финансиране на инфраструктурното съоръжение.

Ще се анализира и възможността за използване на механизмите на публично-частното партньорство за изграждане на съоръжението. Това би довело до значително съкращаване на сроковете за цялостна реализация на моста и би привлякло допълнително финансиране от други източници.