Финансова подкрепа за МСП в 22 страни

Европейската комисия одобри, в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ, въвеждането на нов продукт под формата на гаранции за синтетични секюритизационни траншове в рамките на Европейския гаранционен фонд, управляван от групата на Европейската инвестиционна банка (състояща се от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), с цел подкрепа на дружества, засегнати от пандемията от коронавирус, в 22-те участващи държави членки. С предвиден за целта бюджет от 1,4 милиарда евро новият продукт се очаква да мобилизира поне 13 милиарда евро нови заеми за малки и средни предприятия (МСП), засегнати от пандемията. Това е значителен принос към общата цел на Европейския гаранционен фонд за мобилизиране на допълнително финансиране в размер до 200 милиарда евро в 22-те участващи държави членки.

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: Този нов продукт ще допринесе значително за общата цел на Европейския гаранционен фонд да мобилизира до 200 милиарда евро за европейската икономика, като спомогне за генерирането на най-малко 13 милиарда евро нови заеми от финансови посредници за МСП, които са сериозно засегнати от пандемията от коронавирус. Европейският гаранционен фонд, който се управлява от групата на Европейската инвестиционна банка, обединява подкрепата на 22 държави членки и допълва националните схеми за подпомагане. Продължаваме да работим в тясно сътрудничество с държавите членки и с другите европейски институции за намиране на работещи решения, с които да смекчим икономическите последици от пандемията от коронавирус, като същевременно запазим еднаквите условия на конкуренция на единния пазар.

Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората, заяви: Продължаваме да преследваме целта си да подкрепяме предприятията от ЕС, особено МСП, за да преминат през кризата. Благодарение на новия продукт — синтетична секюритизация, в рамките на Европейския гаранционен фонд ще бъде предоставено допълнително финансиране под формата на нови заеми за предприятията от ЕС, които наистина се нуждаят от тях. Европейският гаранционен фонд е третата от предпазните мрежи, договорени от Съвета. Насърчаваме държавите членки да продължат да използват в максимална степен и трите кризисни инструмента, за да подкрепят своите работници и предприятия.

През април 2020 г. Европейският съвет одобри създаването на Европейски гаранционен фонд (Фонда) под управлението на групата на ЕИБ като част от цялостната реакция на ЕС на пандемията от коронавирус. Той е една от трите защитни мрежи, договорени от Европейския съвет, за смекчаване на икономическото въздействие върху работниците, предприятията и държавите. Досега ЕИБ и ЕИФ са одобрили проекти в рамките на Фонда на обща стойност 17,8 милиарда евро, които се очаква да доведат до общо около 143,2 милиарда евро мобилизирани инвестиции.

След уведомлението от страна на участващите държави членки, на 14 декември 2020 г. Комисията разреши, съгласно правилата на ЕС за държавната помощ, създаването на Фонда, вноските във Фонда от — към онзи момент — 21 участващи държави членки и интервенциите надолу по веригата под формата на гаранции по дългови инструменти (като заеми) съгласно посочените правила. На 16 април 2021 г. Комисията разреши, съгласно правилата на ЕС за държавната помощ, участието на Словения във Фонда и нейния съответен принос под формата на гаранции за дългови инструменти съгласно посочените правила. Фондът също така предоставя гаранции за капиталови инструменти, които обаче са извън обхвата на решението от декември 2020 г.

Новият продукт по линия на Фонда

22-те участващи държави членки уведомиха Комисията съгласно правилата на ЕС за държавната помощ за въвеждането на нов продукт — синтетична секюритизация, който да бъде въведен от Фонда. Цялостното уведомление, заедно с официалното уведомление от последната участваща държава членка, беше получено на 9 август 2021 г.

Синтетичната секюритизация е финансова техника, при която институцията инициатор (напр. банка) идентифицира група от съществуващи активи (напр. портфейл от заеми), които държи в счетоводния си баланс, създава траншове с различни профили на риск/възвръщаемост срещу тази група активи и впоследствие прехвърля част от риска, произтичащ от активите, като купува защита на конкретен транш (например чрез получаване на гаранция за съответния рисков транш) от продавач на защита. В замяна на това инициаторът плаща премия на продавача на защита.

В рамките на новия инструмент групата на ЕИБ, действайки като продавач на защита, ще предоставя на финансов посредник защита под формата на гаранция за специфичен рисков транш за портфейл от съществуващи активи, при условие че въпросният портфейл отговаря на определени изисквания по отношение на максималния размер и съдържа само обслужвани експозиции. В замяна на предоставянето на гаранцията групата на ЕИБ начислява на финансовия посредник субсидирана гаранционна такса.

Финансовият посредник ще трябва да прехвърли във възможно най-голяма степен финансовото предимство, произтичащо от трансакцията, на крайните бенефициери на новия инструмент, т.е. на МСП, които ще получат нови заеми. Финансовият посредник ще бъде задължен да използва регулаторен капитал, наличен благодарение на гаранцията на Фонда, за да създаде нова група активи (напр. портфейл от заеми), за да отговори на нуждите от ликвидност на МСП, като същевременно спазва определени условия по отношение на рискованост, обем и падеж на новите заеми. В допълнение към това задължение условията на всяка трансакция също така ще осигурят стимули за финансовия посредник да генерира нови заеми.

Предназначението на новия продукт е да спомогне за създаването на нови, по-рискови заеми за МСП от страна на финансовите посредници. Целта е да се освободи капацитет за отпускане на заеми на финансовите посредници и да се предотврати пренасочването на техните ресурси към по-нискорискови активи вместо към заеми за МСП. Рискът от такава промяна съществува предвид икономическата криза, причинена от пандемията от коронавирус, която се очаква да доведе до понижаване на рейтинга на съществуващите кредитни портфейли на финансовите посредници и следователно до увеличаване на търсенето на регулаторен капитал на тези посредници.

Оценка на Комисията на държавната помощ

Комисията направи оценка на новия продукт на синтетична секюритизация по член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Съгласно този член Комисията може да одобрява мерки за държавна помощ, приведени в действие от държавите членки за преодоляване на сериозни затруднения в тяхната икономика.

Комисията заключи, че новият продукт на синтетична секюритизация ще спомогне за управлението на икономическите последици от коронавируса в участващите 22 държави членки. В съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС той е необходим, целесъобразен и пропорционален с цел да се преодолеят сериозни затруднения в икономиката.

Въз основа на това Комисията одобри гаранциите на Фонда за синтетичните секюритизационни траншове съгласно правилата на ЕС за държавната помощ.

Контекст

Фондът има за цел да отговори по координиран начин на нуждите от финансиране на европейските предприятия (главно на МСП), които се очаква да бъдат жизнеспособни в дългосрочен план, но са изправени пред трудности в настоящата криза в цяла Европа. Чрез разпределяне на кредитния риск между всички участващи държави членки цялостното въздействие на Фонда може да се увеличи максимално, а същевременно средните разходи на Фонда са значително по-ниски в сравнение с националните схеми.

Всички държави членки имат възможност да участват във Фонда. До момента 22 държави членки са решили да участват и съвместно да гарантират дейностите на Фонда. Те участват в управлението на Фонда чрез т.нар. Комитет на участващите държави, който взема решения относно използването на гаранцията. Участващите държави членки са Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция.

В случай на особено тежко икономическо положение — като например това, пред което понастоящем са изправени всички държави членки вследствие на продължаващата пандемия от коронавирус — правилата на ЕС за държавната помощ позволяват на държавите членки да предоставят подкрепа за преодоляването на сериозни затруднения в тяхната икономика. Това е предвидено в член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

На 19 март 2020 г. Комисията прие Временна рамка за държавната помощ, която позволява на държавите членки да използват цялата гъвкавост, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на пандемията от коронавирус.

Временната рамка допълва многобройните други възможности, с които държавите членки вече разполагат, за смекчаване на социално-икономическите последици от пандемията от коронавирус, в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19“, в което са описани тези възможности. Така например държавите членки могат да въведат общоприложими промени в полза на предприятията (напр. отложено плащане на данъци или субсидиране на работа при непълно работно време във всички сектори), които не попадат в обхвата на правилата за държавната помощ. Те могат също така да компенсират предприятията за щети вследствие на пандемията от коронавирус и пряко свързани с нея.

Временната рамка ще бъде в сила до края на декември 2021 г. За да гарантира правна сигурност, преди тази дата Комисията ще прецени дали е нужно действието на рамката да бъде удължено.