Финансови аспекти на пенсионните фондове

В разгара на дискусиите във връзка с частните пенсионни фондове, НОИ и еднократният избор къде и кой да управлява парите ни за допълнителна пенсия, Блогът за икономика представя анализ за финансовите аспекти на предложението за пенсионните фондове.

1. Новопостъпващи на пазара на труда

Най-голямата промяна е свързана с автоматичното “записване” в НОИ на всички, които не си изберат частен пенсионен фонд в рамките на една година от започване на работа. Това решение (или липса на решение) е окончателно и не може да се променя – т.е. веднъж записан в НОИ един човек е вечно осигурен там, т.е. плащаните от него 5% допълнително пенсионно осигуряване ще влизат в държавния бюджет до края на трудовия му стаж.

През 2013 година на пазара на труда са влезли 96 хиляди нови осигурени. От тях 55% сами са си избрали частен пенсионен фонд, а останалите 45% са служебно разпределени (т.е. не са си избрали частен фонд). Именно тези 45% от хората (43 хиляди през 2013 г.) ще преминат автоматично към НОИ и техните вноски ще влизат там. Същото се отнася в по-голяма степен за професионалните пенсионни фондове, където 75% от новонавлезлите се разпределят служебно – т.е. близо 9 хиляди лица през 2013 година.

Ако се запазят тези разпределения, през 2015 година можем да очакваме около 50 хиляди души новонавлезли на пазара на труда да бъдат служебно записани в НОИ. Това са около 1.5% от общия брой осигурени и подобен дял от общите приходи на пенсионните фондове (800 млн.лв. през 2013 г.). Тоест, по този начин около 12 млн.лв. ще влязат в държавния бюджет през 2015 г., 24 млн. през 2016 и т.н.

Тези суми са на база на допускания, че няма да има големи промени в интереса на новонавлизащите на пазара към пенсионното осигуряване. Такива промени, обаче, може да има – например, ако пенсионните фондове са по-активни в привличането им или ако предпочитанието към НОИ се увеличи.

2. Прехвърляния от професионални пенсионни фондове

При професионалните фондове – където са осигурени основно миньори и други тежки професии – ситуацията е по-сложна, тъй като има много лица, които са внасяли вноски първо в НОИ, а после в професионалния фонд, съответно нямат достатъчно натрупани средства в личната сметка. За много от тях е далеч по-изгодно да се върнат в НОИ, тъй като това е начинът да получат по-щедра пенсия от държавата. Така че можем да очакваме по-масово прехвъляне от професионалните фондове към НОИ. Това в случая не е голяма промяна, тъй като и в момента се случва подобно прехвърляне, но само за тези, които се пенсионират.

Не бих се учудил ако още първите години има 50% прехвърляне – т.е. 300 милиона лева еднократен приход за бюджета плюс 40 милиона лева годишнен приход. Едва ли, обаче, това ще стане още през 2015 година.

3. Прехвърляне от универсални пенсионни фондове

Най-сложно е да се предскаже какво ще направят 3.3 милиона души, осигурени в универсалните пенсионни фондове – които през 2015 ще имат право да се прехвърлят в НОИ. Много от тях рационално са си избрали частен пенсионен фонд (или са го сменили) – съответно може би са доволни от избора си. Значителна част, обаче, са хора, които са служебно разпределени – т.е. нито се интересуват, нито са проявили инициатива да си изберат фонд. Тези вторите е по-вероятно да са склонни да се прехвърлят в НОИ, но от друга страна те са и по-склонни да не се интересуват от подобни неща, т.е. да не проявяват инициатива.

И в двете групи хора – служебно разпределени и със самостоятелен избор – има такива, които се оплакват от високите такси на пенсионните фондове (5% такса за всяка вноска плюс 1% годишна такса от цялата натрупана сума). Вероятно е НОИ да предложи нулева такса, което да стимулира прехвърлянето на средства към държавата. Тук ще бъде важно доколко частните фондове ще реагират и ще намалят таксите си или ще продължат да ги държат на сегашните високи нива. Това може да повлияе на избора на осигурените.

Нека предположим, че през първата година от частни фондове към НОИ ще се прехвърлят 5% от осигурените – около 160 хиляди души. Това означава еднократен приход от 300 млн.лв. за държавата плюс 40 милиона лева годишни приходи от осигуровки.

ikonomika.org