Фирмите отделят по 5% за иновации

Силвия Стоядинова
През 2013 компаниите, ориентирани към иновации, ще продължат да се увеличават. Въпреки това Законът за инвестициите, както и Законът за eмиграцията трябва да бъдат промени и да са в много по-голяма степен ориентирани към привличане на високо специализирани специалисти. В противен случай България по-скоро ще остане в една неприятна сива зона, в която ще получава най-ниско квалифицираните кадри. Това коментира за EconomyNews.bg Руслан Стефанов - координатор на група Иновации.bg към фондация "Приложни изследвания и комуникации".
Към момента по думите на Стефанов частният сектор за научноизследователска и развойна дейност е много по-ефективен от държавния и дава по-големи възможности. Фирмите у нас средно отделят между 3 и 5% за иновативни продукти, докато в други европейски държави този процент достига 10 и повече процента.

Г-н Стефанов, към какво бяха насочени инвестициите на българските предприятия и фирми през 2012 година ?

Общо взето, най-различни са инвестиционните намерения, но най-вече те бяха насочени към технологично обновление. Там най-много средства се заделят. Тоест подобряване процеса на работа. Така че, ако гледаме двата големи компонента, това са технологично обновление и подобряване процеса на работа, оптимизиране процесите на производство и съответно маркетинг. В много от компаниите, ако забелязвате, се появиха нови рекламни прийоми, нови начини, с които да се стигне до крайния потребител. Заради изострената конкуренция например в ритейл мрежата се появиха изключително много идеи за това, как да се опаковат по нов начин продуктите, как да се представят по нов начин на потребителите. Имаше изключително много ефекти, които не се забелязват на пръв поглед и човек не мисли за тях като за големи инвестиции, но така или иначе те са изключително важни, за да може една компания да се развива.

А какъв процент от бюджета си една компания средно заделя за такъв вид инвестиции, не само в реклама, а и в технологично обновяване ?

Зависи. Специално за България процентът не се движи високо. Той е между 3 и 5%. Но говорим специфично за технологични новости на международния пазар, тоест не говорим за технологично обновление въобще. Имаме предвид само компании, които наистина са взели нов продукт, който е технологична новост за страната. А иначе отделните компании, за тях е важно да направят всъщност технологично обновление за фирмата си като цяло, тоест да се придвижат една стъпка по-нагоре, защото на пазара не се случва нещо внезапно. Общо взето, година след година човек трябва да се подготвя, за да отговори на пазарните потребности и търсене.

В другите държави много повече средства ли отделят за технологично обновление ?

Истината е, че не драстично много по-голяма разликата. Има определени държави, които са много интензивни по отношение на иновации, които имат големи иновационни международни лидери. Такива страни са Финландия, Израел, Швейцария, които са сравнително малки като икономики, не са като Китай например. Ако вземем Хонконг, и Сингапур, те също са малки като икономики, но имат големи и изявени международни компании или привличат такива. При тях делът може да надскочи и над 10%, но иначе основната разлика между България и чужбина е, че този процент в България, поради сравнително по-ниския размер на фирмите като активи, е и по-малък. Например в една средна българска компания активите са около 10-15 пъти по-малко отколкото в една средна европейска. Съответно този процент е много по-малък и като средства в абсолютна стойност. С тези средства човек не може да си позволи всички неща, които една компания, да речем швейцарска, ще отдели, било то два или три процента, това е съществен ресурс.

Самият закон за инвестиции добър ли в сегашния му вариант ? Одобрявате ли да се предоставя гражданство на чуждите инвеститори при определена финансова сума и помага ли това за ръста ?

Законите за инвестиции непрекъснато, навсякъде по света търпи се променят. Наблюдава се динамика, защото там конкуренцията е брутална и човек трябва да може да реагира изключително бързо. По отношение на получаването на гражданство, това мисля , че го има в доста страни по света при дадени критерии. Според мен трябва да се говори обаче освен за обем на инвестициите и за допълнителни облаги, които получава българското общество, например при привличане на високоспециализирани специалисти, задържането им и т.н. Иначе аз твърдо вярвам, че Законът за инвестициите и по принцип Законът за eмиграцията трябва да се промени и трябва да е много по-насочен към привличане на високо специализирани специалисти. Защото така както е в момента той, през погледа на европейското законодателството, миграцията и Шенген, България по-скоро ще остане в една сива зона на получаващата най-ниско квалифицираните кадри, което едва ли искаме да се случва.

Ще се увеличат ли според вас компаниите, които искат да аутсорсват в България ?

Те непрекъснато се увеличават. Въпросът е, че в тази криза България получи нови конкуренти, заради намаляването цената на труда и на изток и на Балканите. И това, с което ще трябва да започнем е, да се съревноваваме са нови структури като София Тех Парк, по-добра бизнес среда и т.н. Изискванията стават все по-трудни, не е достатъчно да разчитаме само на ниското заплащане и това ще се усети, тъй като дори китайските инвеститори вече смятат, че разходите за труд стават съизмерими с тези, които са в Китай, така че конкуренцията става много голяма.

Какви са прогнозите ви за инвестиционните практики на през 2013 година. ? По-добра ли ще е идващата година от 2012?

Аз мисля, че инвестициите отиват нагоре. Едно е сигурно. 2010 година беше дъното в това отношение, но непрекъснато вървим към едно все по-голямо и съществено увеличаване на инвестициите. Не само български предприятия инвестират, но най-вече наблюдава се развитие на самия сектор за научноизследователска и развойна дейност при това от частните компании. Това е факт. Частният сектор за научноизследователска и развойна дейност е много по-ефективен от държавния и дава много по-големи възможности. Например в ИКТ вече имаме специализирани компании, които работят като хъбове - тоест предлагат услуги за другите ИКТ компании, специализирали са се в тези дейности. Има такива, които са специализирани в европейски фондове и организират дейността.