Фирмите получават плащанията си за 60 дни

 Средно по 60 дни са чакали българските фирми, за да получат плащанията си след реализиране на сделка през 2019 година. Така срокът на разплащанията у нас се е съкратил с 3 дни спрямо 2018 година. Това показват данните от проучване на Euler Hermes - лидер в застраховането на търговски кредити в света и у нас.

Най-много време у нас отнема получаването на плащания в Химическата индустрия – 99 дни със значително увеличение от 27 дни спрямо 2018 година. На второ място се нарежда секторът Технологии с 91 дни, където срокът се е свил значително. Другите сектори със значително по-дълъг срок на разплащане в сравнение със средното за страната са Строителство с 83 дни и Луксозни стоки и услуги със 78 дни. Най-малко време отнема да получат парите си фирмите, работещи в сферата на бизнес услугите.

Средният срок за разплащанията у нас остава по-нисък от средния на глобално ниво, който според доклада на Euler Hermes за 2019 година e 64 дни. Прогнозата на експертите е за допълнително удължаване през 2020 година до 66 дни и до рекордните 68 дни през 2021 година. Причина за това е COVID-19 икономическата криза, която ще накара компаниите да изберат стратегия за по-дълги периоди на разплащане, като вариант да защитят бизнеса си.

“Много е вероятно очакваното удължаване на срока за разплащане да се отрази и на българските компании, особено на тези, които работят с международни партньори и е добре това да бъде отразено в стратегическото им планиране за минимализиране на риска”, коментира Камелия Попова, Управител на Euler Hermes за България.

В допълнение българският бизнес трябва да обърне внимание на задълбочаването на притеснителната тенденция у нас за удължаване на срока на блокиране на оборотния капитал. Според данните на Euler Hermes за 2019 година той се увеличава с още 6 дни като достига рекордните 99 дни. Така България убедително се задържа на дъното на глобалната класация по този индикатор, който показва степента на финансова дисциплина на бизнеса и възможностите за освобождаване на средства за инвестиции, модернизация и експанзия.

За сравнение според данните на Euler Hermes на глобално ниво срокът за блокиране на оборотния капитал през 2019 година е 69 дни. Позицията на България е значително по-неблагоприятна дори в сравнение с песимистичните прогнози за увеличение до 74 дни в световен мащаб през 2020 година заради COVID-19 кризата. Калкулирано в стойност това показва, че през настоящата година бизнесът на глобално ниво ще отдели 8 трилиона щ.д. за оборотни средства вместо да ги насочи към инвестиции, модернизация, развитие на нови продукти, географска експанзия или покриване на дългове.

Най-уязвими по този показател на глобално ниво са секторите Транспорт, Автомобилостроене, Текстил и Търговия, при които увеличението на срока на блокиране на оборотния капитал се очаква да нарасне най-много през 2020 година. Другите застрашени от криза на ликвидността са Строителство и Метали, както и Авиацията с блокиран капитал за средно над 130 дни.

“На фона на неблагоприятната тенденция у нас и песимистичните перспективи за близката година на глобално ниво е много важно българският бизнес да предприеме мерки за оптимизиране на паричния поток и да повишат финансовата си дисциплина с търсене на възможности за намаляване на сроковете за получаване на вземанията и преразглеждане на материалните запаси. В същото време обаче отчитаме обективните ограничения, сложност в планирането и натискът, който необичайната икономическа ситуация създава. Затова един от инструментите за намаляване на риска, който става още по-важен е застраховането на търговски кредити.”, категорична е Камелия Попова.

Това решение става все по-търсено и у нас през последните години, особено в условията на COVID-19 кризата и усложнените перспективи за икономиката през следващите години. През последните три години Euler Hermes в България утроява стойността на издадените застрахователни полици за български компании, а общата експозиция към тях вече е 1,4 млрд. евро, а от началото на COVID-19 кризата се отчита осезаем ръст на запитванията, както от големи, така и от средни предприятия у нас.