АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Парламентарната поправка смекчава конституционно заложената дългова спирачка, позволявайки вземането на заеми за разходи за отбрана, гражданска защита, разузнаване и киберсигурност. Всички подобни разходи, надвишаващи 1 на сто от германския брутен вътрешен продукт (БВП) могат да бъдат финансирани с нов дълг.


Планираното смекчаване на строгото конституционно ограничение за държавните заеми, известно като "дългова спирачка", ще се прилага не само за разходите за отбрана, но и за федералните разходи за гражданска защита, разузнавателните служби, киберсигурността и помощта за държави, които са били нападнати в нарушение на международното право.


"Дълговата спирачка" беше въведена от бившия канцлер Ангела Меркел през 2009 г. с цел да ограничи новите държавни дългове до 0,35 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) всяка година.


Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец февруари 2025 г. се очаква да бъде отрицателно в размер на 1,0 млрд. лв. (0,5 % от прогнозния БВП).


Заради слаби страни в проектобюджета, които според АИКБ подчертават необходимостта от стратегическо планиране и реформи в различни области, за да се осигури дългосрочна фискална устойчивост и икономически растеж, организацията ще се въздържи от подкрепата на предложения законопроект.


На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за 2024 г. е отрицателно в размер на 6 138,0 млн. лв. (3,0 % от прогнозния БВП).


Наредбата предвижда увеличение на данъци и ограничаване на редица субсидии, както и на ръста на възнагражденията в публичния сектор и на пенсиите. Премахват се редица социални придобивки и допълнителни плащания, слага се спирачка и върху назначенията в публичния сектор.


На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма на касова основа към ноември 2024 г. е отрицателно в размер на 3 694,0 млн. лв. (1,8 % от прогнозния БВП). На месечна база за ноември се отчита подобрение на бюджетното салдо, като приходите за месеца превишават разходите с близо 0,3 млрд. лв.


Заложените параметри в разходната част на бюджета предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката през 2025 г. при планирани общи бюджетни разходи по Консолидираната фискална програма в безпрецедентен размер от 46% от БВП, какъвто не е наблюдаван в периода от 1998 г. до сега.


Очакваното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на ноември възлиза на 1,9 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната.