Фискалният борд е само допълнително колело

За разлика от валутния борд фискалният е малко по-различен, заяви в предаването "Нещо повече" на БНР преподавателят в УНСС доц. Боян Дуранкев във връзка с предложението на Синята коалиция да бъде въведен фискален борд в България. "Единият контролира паричните процеси в икономиката, а другия  - само данъците и харченето на това, което се събира в бюджета. Темата не е нещо ново, не е нещо оригинално в света. Достатъчно е да се знае, че имаше няколко пъти тестване, проверявана е, върши някаква работа. Разбира се, при едно парламентарно управление парламентът има пълното право да контролира разходите, и, разбира се, и приходите, има пълното право да променя данъчната политика, стига парламентът да е силен и да може да наложи волята си върху Министерския съвет, върху тези, които реално управляват. Което означава донякъде, че може би на този етап се чувства една несигурност и неспособност на парламентарното управление да контролира изпълнителната власт. Може би един такъв борд ще бъде интересен, приложим, като, разбира се, веднага трябва да се спомене, че ако се гласува от този парламент, познайте ... кой ще оглави съответно този фискален борд. Естествено, че управляващите ... Така че те ще контролират себе си - нещо, което не изглежда много разумно. Може би по-разумно е опозицията, цялата опозиция, ... може би е по-разумно те да се обединят и да търсят по-добър контрол върху разходването на бюджета и върху събирането на данъците, даже върху данъчната политика. Защото един фискален борд не е способен да променя данъчната политика, да променя събираемостта на акцизите, на таксите, на всичко, което е като поток към бюджета. Така че интересна идея, добре звучи, изглежда донякъде като архимедовия лост, с който всичко може да се помести, но веднага трябва да се спомене и още една дреболия - че даже да имаме 200 фискални борда, това не решава проблемите на кризата, не решава доближаването на българската икономика до европейската, камо ли пък обогатяването на най-бедната част от населението и повдигането на жизнения стандарт. Така че хубава идея, нещо като някакво допълнително колело към българската каруца, която пътува из Европа и нищо повече", каза Дуранкев.

Според него в този момент цялото внимание на обществото и политиците се вторачва в един детайл от управлението на икономиката, а не върху цялата икономика. "Много по-интересно е как да се направи така, че България тази година да излезе не на червено, а на зелено. Много по-важно е обаче догодина как ще се постигне т. нар. икономически растеж минимум от 3,5%, тъй като другите икономики развиват доста добри темпове и 1% растеж за Германия означава може би някъде от 15% необходим растеж за България, за да не изоставаме от Германия. Така че би било препоръчително ако те не са способни - имам предвид управляващите и опозицията - могат да повикат експерти, които да си кажат думата какво трябва да се прави с икономическия растеж, необходимо ли е нещо да се прави по повод на събирането на приходите към бюджета, необходимо ли е преструктуриране на самия бюджет следващата година, така че да се постигне и икономически растеж, и здравеопазване и образование да излязат от този застой и съответно да търсят решение как България не само да излиза от кризата, но и как да доближава най-добрите практики и постепенно да постига икономическите и социалните стандарти на Европейския съюз", добави той.

Това нещо, което се случва през последните няколко години и го знае и премиерът, и финансовият министър, е че повечето от богатите стават все по-богати, а бедните - все по-бедни, твърди икономистът. "Едно замразяване на данъците, на фискалната политика като цяло, означава, че това е приемливо за обществото, докато обществото определено казва, че това не е приемливо за него ... Има си един принцип на махалото. Очевидно е, че махалото при Станишев отиде крайно вдясно. Управляващата тройна коалиция постигна с данъчната си политика най-десния модел в ЕС - нещо, което надминава всякакви стандарти и което е адмирирано, както се забелязва, от сегашното управление. Явно, че това, което Станишев е въвел като модел, е най-добрият модел за сегашното управление. Както виждате, не се променя подоходният данък, не се променя ДДС, но това означава, че проблемите зреят и, искат или не искат сегашните управляващи, по някакъв начин най-малко ще трябва да преминат към дискусия какво трябва да се попромени, за да бъде България малко по-компактна и да се търсят по-добри европейски стандарти", посочи той.

Според него пределът в съкращенията в държавната администрация най-вероятно вече е достигнат. "Ако продължава да се реже, може да се отреже някой крайник на държавната администрация, образно казано. Въпросът е тези, които остават там, да бъдат достатъчно компетентни и гъвкави, мотивирани. Оттук нататък това пък изисква повишаване рязко на заплатите там, защото сте съгласни вероятно, че с 450-600 лв. по-добре тези, които работят в някакво министерство, да отидат някъде на сянка като катаджии или нещо подобно, за да си решат семейните проблеми ... Доста от най-компетентните просто отидоха в частния бизнес или в чужбина, което също е нормално, защото най-малкото, което трябва да получават тези, които работят в държавните ведомства - нека не Ви звучи драматично - нека да бъде на нивото на един чистач в някоя система от бързите закуски в ЕС, което означава не по-малко от 1 000 евро минимум", смята той. Ако не се сравняваме с другите държави, е ясно какви специалисти ще останат в нашите ведомства, твърди Дуранкев. "Сериозно психиатрично изследване трябва на тези, които останат на ниски заплати 400-600 лв. в тези ведомства и много интересно те дали наистина не са способни да изкарат някакъв лев в частния бизнес, а остават в държавните ведомства", посочи той.

Разполага ли парламентът с механизми за контрол върху харченето на средства, добри ли са последните лансирани идеи за увеличаване на ДДС върху туристическите пакети, увеличаване на акциза върху горивата, удължаване на амортизационните срокове и увеличаване на осигурителните прагове, необходимо ли е подоходният данък да остане 10%, какво трябва да се направи за повишаване на събираемостта на приходите, каква е най-важната функция на финансовия министър и излизаме ли от кризата можете да чуете в звуковия файл с интервюто с доц. Боян Дуранкев.