АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Близо 4,3 милиарда лева са общите разходи на ДОО за първите два месеца на годината, 3,8 милиарда лева от тях са за изплащане на пенсии. Националният осигурителен институт предоставя всеки месец информация относно касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института по силата на законова делегация.


Двата проекта АМ „Русе - Велико Търново“ и АМ „Европа“ са предвидени за финансиране от различни фондове на ЕС и няма никакво вземане или прехвърляне на средства от един към друг обект, тъй като източниците на финансиране в програмата са различни.


Сред страните от ЕС най-голям дял предприятия, извършващи онлайн продажби, има Литва - 42,1 на сто, следвана от Ирландия (39,6 на сто) и Дания (38,8 на сто). В другия край на скалата Люксембург има най-нисък дял - 12,2 на сто, следван от Румъния (14,7 на сто) и България (15,1 на сто).


За една година те бележат ръст от близо 16% или над 3 млрд. лева. С най-голям дял от близо 87 процента са средствата в най-масовите, универсални фондове, в които задължително се осигуряват всички родени след 31 декември 1959 г.


През 2023 г. най-високото общо ниво на държавногарантираните дългове е отчетено в Нидерландия (30,4 на сто от БВП), Финландия (17,9 на сто), Италия (15,3 на сто), Германия (14,6 на сто) и Франция (13,5 на сто). отчита Евростат. За сметка на това в Ирландия, България, Чехия и Словакия равнището на държавногарантираните дългове се равнява на или е под 1 на сто от БВП .


Това сочат най-новите данни на КФН за последния наблюдаван двегодишен период от 30 декември 2022 година до 31 декември 2024 година. Средноаритметичната доходност на годишна база за този период за най-масовите, универсални, фондове, е малко над 7,3 процента. В тях задължително се осигуряват за втора пенсия всички родени след 31-ви декември 1959 година.


Сред държавите членки, за които има налични данни, най-голям годишен ръст е регистриран в Малта (+13,5 на сто), Белгия (+8,7 на сто) и Гърция (+4,8 на сто). Най-голямо годишен спад се наблюдава в Хърватия (-6,6 на сто), Ирландия (-5,6 на сто) и Австрия (-5 на сто).


Най-големи излишъци са в : Германия (+53,8 млрд. евро), Нидерландия (+26,7 млрд. евро), Ирландия (+23 млрд. евро), Испания (+15,7 млрд. евро), Дания (+14.9 млрд. евро), Италия (+10,5 млрд. евро) и Швеция (+8,2 млрд. евро). Най-големи дефицити са в Румъния (-9 млрд. евро), Полша (-4,3 млрд. евро) и Белгия (-1,6 млрд. евро). За България за 1,6 млрд. евро излишък.


Никъде в Европа токът не е толкова скъп, колкото в Германия. По официални статистически данни домакинство, състоящо се от три или четири души, е плащало през 2024 година 40 цента за киловатчас. В Ирландия и Дания цената е била 37 цента, в Чехия, Белгия и Италия - 33. В Унгария и България цената е била 10 цента за киловатчас.


Подсектор "Социалноосигурителни фондове" също превишава разходите през ноември 2024 г. на годишна база, като отчетеният излишък е 45,92 млн. лева