Формулата на цената - има ли тайна?

Повишението на цените отново е тема №1. Търси се виновникът. Упражненията по темата често будят недоумение. Как се формират цените се учи в университета. Думите „спекула” и „корупция” не са измислени в България, въпреки внушенията.

По всички тези въпроси EconomyNews.bg разговаря още преди 12 години с тогавашния гл.ас.д-р в Икономически университет - Варна Йордан Иванов. Днес той е доцент и редовен преподавател в Катедра "Индустриален бизнес и логистика", а сред дисциплините, по които преподава са „Ценови практики и решения”.

Публикуваме отново интервюто на Кармелита Денева с доц. Иванов. То е от април 2011 г., но е също толкова актуално, както и тогава, когато се вълнувахме от цената на горивата. 

Ръстът на цените стана основна тема в страната през последните месеци. Но икономистите все повече насочват вниманието не към цените на даден продукт, а към ценообразуването им - най-дълбоко пазената тайна за всеки производител и търговец не само в България, но и по света. Сергей Гиндич от компанията, която има монополно положение на пазара, Лукойл Нефтохим, представи начина, по който се формира цената на 1 литър бензин А-95: Печалба (минус 4.8%) Транспорт, маркетинг, дистрибуция, нефтопреработка (42%) Стойност на нефта и данъци - ДДС и акциз (47%).
За дизела стойностите са: Печалба - 0.4% Данъци - 41% Стойност на нефта - 40% Нефтопреработка - 5% Дистрибуцията - 9% Биокомпонента - 2%.
Други разходи, които формират на цената на горивата до крайния потребител са още: заплати, местни данъци, охрана на бензиностанции и нефтобази, съхранението на горива до доставката им и други.
Как се формират цените в България? За отговор на този въпрос EconomyNews.bg разговаря с гл.ас.д-р Йордан Иванов*, редовен преподавател в катедра "Икономика и управление на индустрията" в Икономическия  университет - Варна.
Г-н Иванов, малко производители обясняват как образуват цените си, има ли обаче в учебниците такава универсална формула?
Йордан Иванов:В теорията и практиката на ценообразуването съществува значителен набор от формули за формиране на цената на стоките и услугите, наречени „методи на ценообразуване”. Те от своя страна се групират в две големи групи „разходни” и „пазарни” методи, като основните им същностни характеристики се предопределят от техните наименования. Първата група – цената се формира въз основа на нейната разходна същност, като последователно се определят и добавят всички основни елементи на цената – разходи ( или т.н. себестойност), печалба за предприемача ( предприятието), марж на дистрибуция (ако при формирането на крайната пазарна цена участват и допълнителни звена в дистрибуционния канал) и не на последно място Данъците върху потреблението (или това са т.нар. ДДС, Акцизи, Мита ). Изхождайки от тази класическа схема за формиране на цената, проблемите у нас, по повод цените на горива, зърно, електрическа енергия и други според мен са преди всичко два.
Първият проблем
Високата себестойност на продуктите, която въпреки считаната за конкурентно предимство ниска цена на труда, се дължи именно на разходите за труд, поради изключително ниската производителност на труда в българските фирми. Всеки говори за това, но никой не споменава истинската причина. Да, безспорно в България, доходите са едни от най – ниските в Европа, но съгласете се, че ако в Германия производителността е 10 пъти по висока е нормално средната работна заплата да значително по-висока от нашата. Така, че според мен е време да спрем да говорим за ниската цена на труда, като конкурентно предимство, което имаме, защото очевидно то не е такова, не случайно у нас сериозни инвестиции в производство няма (освен разбира се, навлезлите няколко големи фирми от Турция, но там причината е друга). Проблемът с високата себестойност се поражда и от факта, че фирмите в България, не могат да установят трайни връзки със своите доставчици и да получават изгодни цени за доставяните суровини и материали.
Вторият проблем
Високият ДДС и Акциз за някой стоки. Естествено, това е държавна политика и фирмите не биха могли да го контролират, а само да изказват своето недоволство. Пазарните методи от своя страна, са значително по-сложни за използване и при тях се съблюдават редица фактори, като най-важните са търсенето и предлагането, типът на конкурентна структура на пазара, качество на предлагания продукт, международни и борсови цени на отделни продукти. Съгласете се, че няма нормално мислещ производител на този свят, който защото е „хуманист”, да предлага своята продукция на цени пъти по ниски от тези на световните борси, защото у нас видите ли доходите били ниски. За това трябва да мисли държавата, тя е тази, която чрез възможностите които й дава законът, може да окаже натиск или стимул за снижаването на конкретни цени. Разбира се в ситуация на стагниращ пазар, очакван почти нулев ръст на БВП и несигурните данъчни приходи в хазната, няма финансов министър който да може да направи чудеса.
В заключение на този въпрос: формули за цените има много, факторите, оказващи влияние върху формирането им също са много, и за жалост няма „панацея”. Всяко решение е правилно в конкретната икономическа обстановка… Всички казваме цените са високи, е добре тогава, намалихме ли консумацията на скъпите неща … отговорът е НЕ. Цената има една функция наречена БАЛАНСИРАЩА, в което се вменяват, че чрез нея се търси постоянен баланс на търсенето и предлагането. Т.а. ако цените в момента са високи, би следвало да имаме намаляващо търсене, което ще рефлектира върху продажбите и от там върху цените… на както при всяко друго нещо ние сме „над световните” стандарти, защото при нас „Законът за търсенето не важи”.

Има ли в България стандартна формула, която се прилага при образуване цената на даден продукт, например: суровини – толкова % Труд - %, Печалба-%, Данъци-% Транспорт - % Акциз - %.
Й.И.:По повод формулите, засегнах някой основни неща в предходния въпрос, но ако питате конкретно, няма утвърдена формула, която да казва кое колко и как. Има определени разходни норми, които са утвърдени, но те зависят от типа продукт, от качеството на суровините, от технологията на производство, но всяко предприятие е длъжно да разработи такива разходни норми, които стоят в основата на формирането на себестойността. Формирането на цената обаче включва един много важен елемент, който наричаме планова печалба, тя не може да бъде диктувана, 20 години се борихме за свободен пазар, ето на! Понятието свободен пазар, е утопично като комунизма. В чистия си вид такъв пазар, аз поне не знам да съществува някъде, т.е. такава тотална абдикация на държавата от икономиката на страната, на каквато бяхме свидетели през последните 20 години няма никъде по света. Разбира се, това е лично мнение не ангажирам никого с него. Единствените сигурни и ясни елементи от тези, за които питате са ДДС и Акциз, въпреки че и те зависят от базовата нетна цена, която е формирал производителят…
Ако няма такива формули, как тогава се формират цените в България от компаниите, според Вас?
Й.И.:Цената се формира на пазарен принцип, като целта на всеки субект в дистрибуционния канал е да извлече колкото се може по голяма изгода от производителя… За това производителите у нас изнемогват, а търговските фирми процъфтяват. Строят си хипермаркети, МОЛ-ове, Бизнеспаркове и прочие. Стремежът на производителите да продават, ги принуждава да работят с толкова нисък марж, че едва покриват своите разходи (тук изключвам горивата, там според мен пазарът е монополен и каквото кажат ЛУКОЙЛ това става) … Надценките по веригата са огромни, няма защо да се заблуждаваме. Нека да помислим кога започнаха да скачат с огромни темпове всички стоки (особено хранителните) - когато се спука спекулативният балон на фондовите борси. Тогава спекулантите решиха, че могат да раздуват други балони… икономическият човек е воден от своята „АЛЧНОСТ”, която един ден ще го погуби.
През последните месеца има скок на цените на определени продукти – горива, зърно, олио. Има ли спекулативно движение в това?
Й.И.:Да според мен има спекула, но тя не е само при нас. Ще изкажа една моя теза, тъй като ние българите сме свикнали да се съмняваме във всичко – думите „корупция” и „спекула” не сме ги измислили ние, те съществуват много отдавна и нямат български корен. Въпроса е в мащабите, ако държавата покровителства тези две условно да ги наречем думички – тежко ни, а за жалост ми се струва, че е точно така от години. Покровителстването на частни корпоративни интереси не е от вчера, то се е превърнало в държавна политика и каквото и да се опитваме да правим, няма ли единна гражданска позиция по този повод, да се създадат силни НПО-та, които постоянно да алармират и да следят, да организират протести, няма да станат нещата. В това отношение, примерът на страни като Гърция и Франция могат да бъдат полезни, когато човек е недоволен, той не шушука по ъглите, не измисля вицове за управляващите, а действа. Иначе продължаваме да си живеем в нашата си реалност и всичко казано е без смисъл.
Каква е ролята на борсите и посредниците на пазара в увеличаване цените?
Й.И:Споменах вече, че ролята на борсите и посредниците при формирането на крайната цена за потребител е голяма. В България, най-сладката работа е да си посредник. Нищо не правиш, а прибираш значителен процент от стойността, която ще заплати всеки един от нас.
Борсите? Борсата е нещо друго! Стоковата борса е нещо добро, там цените се движат от икономическите процеси , търсене и предлагане и прочие. Там цената се определя по естествен начин и спекулативно, разбира се. Ако говорим за борсите, които се явяват междинно звено между производител и пазар, те са си просто посредник. Но определено, съществуването на много на брой звена по пътя на стоката, я прави наистина скъпа.

Снимка: Икономически университет - Варна