Ханке срещу еврото у нас

Според Стив Ханке, наричан “баща” на българския валутен борд,  влизането на България в еврозоната би било пълна катастрофа. "Една от причините е разделението между политиците и елитите, които настояват за еврозоната, и от друга страна населението на България. Общественото мнение иска да запазим лева и валутния борд, защото той работи, би било глупаво да го промените", добави той.

"Има недоверие към политиците и дълбок цинизъм към политиката. Очаква се само около 30% от имащите право на глас да гласуват на следващите избори. Гласуват за хора, които не познават – никой не е гласувал за тях наистина. Те настояват да се махне левът и да вземете еврото", смята професорът.

"Няма никаква полза от еврото, защото със системата на валутния борд, която както знаете проектирах и помогнах да се създаде през 1997 година, левът наистина е клонинг на еврото. Защо формално да сте в капана на еврозоната и да се откажете от формалностите, които имате? Левът е същото като еврото”.

„Няма значение какво говори Ханке, има значение ние какво виждаме тук”, посочи политологът Георги Харизанов.

„Не много валутни бордове са успешни в света. Българският е един от малкото, който донесе добри резултати”, категоричен бе банкерът Левон Хампарцумян в тв интнерю.

Стив Ханке си има една хубава пенсия и живее в друга държава. Той си е узурпирал позицията „баща на българския валутен борд”, което най-вероятно му върши академична работа в професорските му неща. Но всъщност валутният борд го направи Доплер с хора от Виденовото правителство, български екипи и такива на Международния валутен фонд”, посочи Левон Хампарцумян. Коментарът му бе по повод по-ранно изявление на Ханке, че влизането на България в еврозоната би било катастрофа и че трябва да запазим валутния борд.

„Много често забравяме, че сме конкуренти с останалите държави. Ханке е от държава, чийто интерес е световните пазари да се доминират от американския долар”, посочи от своя страна политическият анализатор Георги Харизанов. Според него „да очаквате да каже нещо добро за еврото е в сферата на добрите пожелания” и най-вероятно никога няма да се случи.

„Подразни ме, че за пореден път някой ни размахва пръст каква корумпирана държава сме. Тук няма политик, който дори да се доближава до финансовите успехи на Пелоси и мъжа ѝ”, добави той и поясни, че това не означава, че в България няма корупция, но това не е и основание за коментара на Ханке.

На 1 юли 1997 г. официалният валутен курс на лева е фиксиран към германската марка. Към онзи момент в Закона за Българска народна банка е записано, че официалният курс е 1000 лв. за 1 германска марка. На 1 януари 1999 г., след като Германия приема еврото, курсът автоматично се променя на 1955,83 лева за 1 евро – спрямо официалния курс, по който германската марка се конвертира към еврото.

Следва деноминацията на лева и от 5 юли 1999 г. курсът се фиксира на познатото 1,95583 лева за 1 евро. На 10 юли 2020 г. този курс е потвърден при включването на българския лев в механизма на валутните курсове (ERM II).

Проблемите в управлението на страната, възникнали поради стремежа на предходното правителство на БСП, оглавявано от Жан Виденов, едновременно да запази работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа криза. Правителството е изправено пред перспективата от повторно, след мораториума на кабинета на Андрей Луканов през 1990 г., прекратяване на плащанията по външния дълг. Това от своя страна предизвиква политическа криза, довела до масови протести в цялата страна и оставка на правителството през декември 1996 г.

Според тогавашния вицепремиер Румен Гечев, въвеждането на валутен съвет е подготвено още от правителството на Жан Виденов, но не получава политическа подкрепа зарада финансовите интереси на „олигарси“.

Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството само при условие да се въведе валутен съвет. Преговорите започват през есента на 1996, но окончателно решение взема едва служебното правителство на Софиянски през пролетта на 1997 г.

Въвеждане

След политическата криза в началото на 1997 г. и проведените избори валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка[4], приет на 5 юни 1997 г. Функциите на институцията валутен съвет са поети от Управление „Емисионно“ на Българската народна банка.

Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955,83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли същата година става 1,95583 лева за 1 евро.)

Последици

С въвеждането на валутния съвет в България започват да навлизат чуждестранни финансови инвестиции. Това предизвиква сериозен икономически подем. Някои основни показатели преди и след въвеждането на валутния съвет са:

Показател (средногодишно)   1990 – 1997    1998 – 2002

                             Инфлация       210%            5,7%

                             Ръст на БВП   −4,6%           4,1%

                             Ръст на инвестициите  −8,8%   20%

                             Бюджетен дефицит      −6,3%  −0,1%

                             Държавен дълг/БВП     168%    75%

Сред резултатите от въвеждането на валутния съвет трябва да се открои намаляването на инфлацията до 13% към средата на 1998 и до 1% към края на същата година, а валутният резерв се увеличава от по-малко от 800 милиона на над 3 милиарда щатски долара. Основният лихвен процент на БНБ от 200 в пиковите моменти на икономическата криза спада на 5,2% към края на 1998. Банковата система се стабилизира.

Валутният борд е една от най-големите и успешни реформи в България, които позволяват на страната да се измъкне от финансовата бъркотия на 90-те – пълен крах на паричната политика, хронично висока инфлация, неконтролируем държавен дълг, фалити на банки и т.н. Най-голямата котва на борда безспорно е фиксираният курс – стабилността на парите у нас идва от обоснованото предположение, че курсът 1,95583 лв. за 1 евро е непоклатим.

Управление „Емисионно“ в БНБ, което управлява брутните международни валутни резерви поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ – това са всички банкноти и монети в обръщение, както и всички наличности по сметки в БНБ, в т.ч. депозита на правителството и резервите на търговските банки. Пълното покритие е гаранция за доверие в паричната единица.