Хигс бозонът не е краят на пътя

Това беше една от големите загадки във физиката - всички предполагаха, че Хигс бозонът съществува, но той никога не беше засичан. Това лято учените от Европейския център за ядрени изследвания (CERN) обявиха, че са почти сигурни, че най-накрая са го открили. В теоретичната физика нещата рядко са окончателни. Макар че откриването на Хигс бозона е голяма крачка напред към обясняването на света на елементарните частици, това съвсем не е краят на пътя.

Как си обясняват двама от учените, обосновали съществуването на тази толкова специална частица (наричана от някои, но не и от тях, "частицата на Бог"), големия отзвук от направеното откритие?
"Отделът на CERN за връзки с обществеността си свърши добре работата", шегува се проф. Питър Хигс. "Ясно е, че постигането на пробив в нашето разбиране за Вселената пленява общественото съзнание", обяснява проф. Франсоа Енглер и посочва как теорията на Айнщайн за изкривяването на пространство-времето е имала "страхотен ефект" при представянето си преди около век.
"Ние сме все още далеч от пълното познание", заявява проф. Енглер, а проф. Хигс посочва като пример загадъчната тъмна материя, която би могла да съставлява 90% от Вселената. Въпреки всичко, добавя той, "откритието в CERN пасва така добре към най-простата версия на теорията на стандартния модел, че не предоставя никакви насоки за това, което би могло да последва оттук нататък".
В продължение на векове Европа е била център на познанието, но през голяма част от ХХ век научните открития стават в Америка. Както обяснява обаче проф. Енглер, "ако говорим за притежаване на най-добрите бомби или танкове, Америка има предимство, но ако става въпрос за фундаментални изследвания, нещата са се изменили. Нищо в САЩ не може да се сравни с CERN". Проф. Хигс е съгласен и добавя, че изоставането на американците се дължи на особеностите на тяхната политическа система и начина им на финансиране на науката. По негово мнение, спирането от Конгреса по бюджетни причини на проекта за супер-ускорител в Тексас през 90-те години е било "много злополучно решение, от което американската научна общност все още не се е възстановила истински".
Парите са тези, които задвижват науката, мнението на двамата учени за евентуални съкращения поради кризата в европейския бюджет за изследвания. "Това не би било мъдро решение", заявява проф. Хигс с научна сдържаност и изтъква важните съпътстващи достижения на фундаменталната наука, изразяващи се в различни форми на развитие на технологиите. Проф. Енглер е по-прям: той окачествява едно такова съкращаване като "катастрофа".

Повече по темата на страницата на ЕП.