Хлябът като терапия и магия

Правенето на хляб е терапия и магия за Яна Имреорова, която влиза в занаята след дълги години в сферата на маркетинга. 

Първоначално хоби, за нея това вече е професия и тя с усмивка казва, че си изкарва хляба с хляб. 

Но не какъв да е, а с квас. Брашното е мляно на каменна мелница и е такова, каквото идва от Добруджа и е дала природата. Освен брашно, в този хляб има още само сол и вода.

"Става бавно, отнема часове, но животът е твърде кратък, за да правиш нещо без никакво удоволствие. За мен това е философия, начин на живот", разказва Яна. 

По думите й изключително много хора се интересуват от това да консумират качествена храна.

Срещаме се в горещата точка, където хлябът "се ражда". Вече има готов и мирише божествено. Сигурно нищо друго няма такъв истински аромат, както току-що изваден от пещта хляб и носталгията по фурната на село се връща с пълна сила…

Хлябът е част от т.нар. малка потребителска кошница, която следи Националният статистически институт - най-необходимите базови продукти за живота. Последните данни на статистиката, обявени вчера, показват, че потреблението на хляб и тестени изделия у нас намалява средно на човек от домакинство през първото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същия период на 2023 г. от 18,6 на 18 кг. 

Като социална мярка от лятото на 2022 г. у нас, тоест вече почти две години, се прилага нулева ставка на ДДС за доставка на хляб и брашно. В края на април тази година Народното събрание отново удължи мярката, засега до края на годината, не без спорове. Депутатите ограничиха и надценката върху най-масовите видове - бял, "Добруджа" и типов хляб до 15 на сто. Но дебатът още не е затворен - преди десетина дни Сдружението за модерна търговия призова президента Румен Радев да върне за ново обсъждане промените в Закона за ДДС, свързани с максималната надценка, с мотива за изкривяване на конкуренцията. 

Всъщност чувствителност по темата за насъщния винаги ще има и тя е напълно обяснима за всеки българин. 

Но да се върнем на работното място на Яна в кухнята на столичен ресторант, където тя вече прави ръжен хляб със семена. Не е трудно да пресметнем, ако се налага - брашно, сол, ток, вода и така нататък, и стигаме до труда - вълшебната съставка, която споява елементите. Трудно ли е да се трудиш, правейки хляб?

"Ако си харесваш работата, независимо какви трудности срещаш, за теб е удоволствие. Бавно се прави хляб с квас, той отнема минимум 18-19 часа, защото това е натурална ферментация, която изисква време да се случи. Но в този хляб няма нищо, което не съществува в човешкия организъм и така ядем напълно натурален продукт", обяснява тя.

Работата с квас е връщане към традициите ни, към "простата" храна от миналото.

Въпреки забързаното ежедневие, немалко хора избират да направят своя хляб у дома. В социалните мрежи такива групи по интереси, в които професионалисти и любители споделят своята страст към хлебарството с квас и различни трикове в занаята, наброяват хиляди членове. Какво може да ги обединява?

"Правеното на хляб е терапия, магия. Работата с тестото е медитативно усещане, което помага да се изключиш от ежедневните проблеми и да се отдадеш само на действията с ръцете си. Процесът на натурална ферментация естествено води до забавяне на темпото и си даваш сметка, че хубавите неща се случват бавно. Трябва да се отдадеш на момента, да му дадеш време да се случи", смята Яна.

Станцията за хляб е като въртележка на чудесата - в единия край за първи път се срещат вода и брашно, в другия втасва тесто, после майсторката прекъсва "почивката" му и сръчно го разтегля, във фурната бъдещият хляб "надига гребен", а вече готовият разпръсква аромат… наистина терапия.

"Съвременният начин на живот ни откъсна от природата и доведе до модерни болести като бърнаут в резултат на постоянно напрежение и стрес. Глутенът е бил наша основна храна, а сега едва не ли сме алергични към нея…. Не мисля, че проблемът е в хляба или пшеницата, а с какво тровим земята", коментира тя. Затова според нея изобщо не е учудващо желанието ни да върнем здравето на природата и така собственото си здраве, и да се погрижим за близките си у дома.

Защото хлябът е и социално общуване около масата.

"Около хляба първоначално се събирахме с приятели на различни места, просто за да бъдем заедно и да месим. Сега правя нещо подобно с курсове, в които с групи от хора се учим как да правим хляб. Освен че се връщаме към корените си, се връщаме и към това да общуваме помежду си. В края на този курс участниците са доволни не само от наученото, но и от изградените нови контакти и приятелствата", разказва Яна.

Днес тя замесва утрешния хляб с квас. А днешният вече пътува за там, където го чакат - около масата за обяд.  /БТА