Хотелиери да плащат за музика на ПРОФОН

Хотелиерите в България са длъжни да изплащат възнаграждения за използване на музикални произведения в хотелите си. Тези възнаграждения се отчисляват към организацията ПРОФОН, която управлява продуцентски права и съответно МЮЗИКАУТОР, която управлява музикални права. Това съобщи адвокат Атанас Костов, специалист по интелектуална собственост. Основен критерий дължи ли се възнаграждение е дали съответният ползвател излъчва произведения публично, или не, уточни специалистът. Това излъчване трябва да е в рамките на търговската дейност на хотелиера и да опосредява предоставянето на дадена услуга, както и финансовия резултат от това, смята Атанас Костов. По думите му в този контекст българските хотелиери безспорно дължат възнаграждения за ползване и/или излъчване на авторски права в своите търговски обекти, тъй като те са свързани с гледане на телевизия в хотелска стая или слушане на музика в бар или в лоби на съответния хотел. Така хотелиерът формира добавена стойност към предоставяните от него в пакет хотелиерски услуги, част от които е и удобството да слушаш музика или да гледаш филм. И двете посочени национални организации за колективно управление на авторски права- ПРОФОН и МЮЗИКАУТОР разполагат с добре оформени тарифи, които точно прецизират на различни критерии дължимите авторски възнаграждения от хотелиерите. Размерът на възнагражденията, определени от ПРОФОН и МЮЗИКАУТОР се утвърждават от министъра на културата на основание чл. 40, ал.8 от ЗАПСП, коментира Костов. Санкциите от министерството на културата при установяване на първо нарушение от неспазване на авторските права е от 2 000 до 20 000 лева за първо нарушение и от 3 000 до 30 000 лева при следващо. Хотелиерите, които излъчват звукозаписи в стаите на хотела си, трябва да заплатят справедливо възнаграждение на продуцентите, а държавите членки на ЕС не могат да освободят тези хотелиери от задължението да заплатят такова възнаграждение, гласи междувременно решение на Съда на ЕС от вчера по повод авторските права. Правото на Съюза задължава държавите-членки да предвидят в законодателствата си право на продуцентите на звукозаписи, публикувани с търговска цел, на еднократно справедливо възнаграждение, което ползвателят на тези звукозаписи заплаща при излъчване или какъвто и да е вид публично съобщаване. Такова възнаграждение обаче не се дължи в случай на "лично ползване", се казва още в решението на ЕС. Хотелиерът е длъжен да заплати справедливо възнаграждение за възпроизвеждането на излъчван звукозапис, в допълнение към възнаграждението, заплащано от радиотелевизионния оператор. Всъщност когато хотелиер публично съобщава звукозапис, излъчван в стаите на неговите клиенти, той използва самостоятелно този звукозапис и го изпраща на публика, отделна от и допълнителна спрямо публиката, визирана с първоначалното съобщаване. В допълнение, той извлича от това излъчване икономическа полза, отделна от ползата, получена от радиотелевизионния оператор или от продуцента на звукозаписи, смятат юристите от Съда на ЕС. Според тях хотелиер, който поставя в стаите на своите клиенти не радио- и/или телевизионни приемници, а друго устройство и звукозаписи върху материален носител или в дигитална форма, които могат да се възпроизвеждат или слушат с помощта на устройството, е "ползвател", който извършва "публично съобщаване" на звукозапис по смисъла на правото на Съюза. Следователно той е длъжен да заплати справедливо възнаграждение за излъчването на посочените звукозаписи.
В друго свое решение Съдът на ЕС постановява, че зъболекарите, които излъчват безплатно звукозаписи в частния си кабинет, не извършват "публично съобщаване" по смисъла на правото на Съюза и следователно това излъчване не поражда право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи. Казусът е взет от случай с Асоциацията на италианските зъболекари с оглед на сключването на колективно споразумение, за да се определи размерът на съответното справедливо възнаграждение за "публичното съобщаване" на звукозаписи, включително в офисите на лицата със свободни професии. Съдиите от ЕС постановяват, че клиентите на зъболекарите обикновено са група лица, чийто състав до голяма степен е стабилен, и следователно представляват определена група от евентуални адресати, а не лица по принцип. Що се отнася до броя лица, на които зъболекарят предоставя възможност да слушат един и същ излъчван звукозапис, Съдът приема, че тъй като става въпрос за клиентите на зъболекар, тази група от лица е твърде малка, дори незначителна, като се има предвид, че кръгът от лица, присъстващи едновременно в кабинета му, като цяло е съвсем ограничен. При това положение няма как да се допусне, че обичайната клиентела на даден зъболекар е възприемчива към въпросното излъчване, мотивира се Съдът на ЕС. Следователно излъчването на музика в зъболекарски кабинети не поражда право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи. При зъболекарите наистина няма как да се твърди, че слушането на музика е част от предлагането на стоматологичната услуга като цяло, така че заплащането на отчисления за авторски права в този контекст би било незаконосъобразно, както правилно е мотивирал решението си Съдът на ЕС, е мнението и на адвокат Атанас Костов./БТА