Храни и обезлесяване - на ръба на закона

Автор: Анастасия Молони, Томсън Ройтерс

Близо 70% от тропическите гори, изсечени за отглеждане на добитък и култури като соя и маслодайни палми, са били обезлесени незаконно между 2013 и 2019 година, сочи проучване. То предупреждава за въздействието върху глобалните усилия за борба с климатичните промени.

Незаконна сеч стои зад загубата на 4,5 милиона хектара гори - площ с размерите на Дания - средно всяка година в Латинска Америка, Югоизточна Азия и Африка, сочи доклада на американската организация с нестопанска цел Forest Trends.

"Ако не спрем спешно това незаконно обезлесяване, нямаме шанс да победим трите кризи, пред които е изправено човечеството - изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и възникващите пандемии", коментира Артър Блъндел, водещ съавтор и съветник на Forest Trends. Организацията работи върху икономически инструменти за защита на екосистемите.

Отглеждането на маслодайни палми в Индонезия и на соя, както и производството на говеждо месо в Бразилия, където се намират около 60% от тропическите гори на Амазония, са ключови двигатели на незаконното обезлесяване, се посочва в доклада.

Производството на други земеделски продукти, като какаото, използвано за направата на шоколад в Хондурас и Западна Африка, и царевицата в Аржентина, също е причина за незаконното прочистване на горите.

В Индонезия най-малко 81% от сечта в гористите земи, прочистени за производство на палмово масло, се определя като незаконна, според доклада.

В страните производителки на соя, като Бразилия, около 93% от земите, освободени за отглеждане на реколта, която се използва за готвене и за хранене на животни, са незаконни. В същото време 93% от изсичането на гори за какаови насаждения е незаконно и 81% за говеждо месо.

Авторите на доклада определят като незаконно обезлесяване разчистването на горите, което нарушава националните закони. Това е така, защото дървосекачи и компании не получават разрешителни от собствениците на земя или пък на правят оценки на въздействието върху околната среда. Освен това има и случаи с укриване на данъци.

Рискове за веригите на доставка

Природозащитници и някои законодатели в САЩ, ЕС и Великобритания призовават за законодателство, което да не допуска продукцията, отглеждана в незаконно разчистени земи, да попада на рафтовете на супермаркетите.

В САЩ сенаторът от Демократическата партия Брайън Шац от Хаваи и конгресменът Ърл Блуменауер от Орегон обявиха планове за законопроект, който да забрани американския внос на селскостопански продукти, произведени върху незаконно обезлесена земя.

"Според мен повечето американски потребители категорично биха се съгласили, че е неморално, остаряло и нелепо продуктите, предлагани по рафтовете на супермаркетите, да могат да бъдат проследени обратно до незаконно обезлесена земя", казва Блуменауер.

Подходът е моделиран по Закона на Лейси от 2008 година, приет в САЩ, който забранява вноса на незаконно търгувани диви животни, растения и дървен материал. Това, според него, е донесло напредък.

Великобритания планира да въведе подобно законодателство.

Изсичането на горите има големи последици за глобалните цели за ограничаване на климатичните промени, тъй като дърветата поглъщат около една трета от затоплящите планетата емисии на въглерод, произвеждани по целия свят.

Въглеродът, емитиран от незаконно изсичане на гори за земеделие, е най-малко 41% от всички емисии от обезлесяването на тропическите гори от 2013 и 2019 година, пише още в доклада.

Трябва освен това да се активизират усилията за работа с производителите на соя и животновъдите за приемане на мораториум върху изсичането на гори.

"Незаконното обезлесяване е ключов двигател на загубите на гори и създава значителен риск за компаниите от веригата на доставки и финансовите институции, които могат неволно да доставят или финансират незаконно произведени стоки", предупреждава Джъстин Адамс, изпълнителен директор на Алианса на тропическите гори. Той работи за освобождаване на веригите за доставки от обвързване с обезлесяването.

Превод от английски: Цветомира Маринова, БТА