Хрътки на пусия във ВЕИ

Хубен Ненчев
Когато на хоризонта се зададе поредният инвестиционен бум или борсов ажиотаж, почти винаги недоверчивият българин се пита: това нова далавера ли е? Защото 20 години преход го научиха да не вярва на никое масово бизнес увлечение. Доскоро това бе строителството, преди това – банките, а сега - възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Отново почти всеки с малко свободни пари се хваща за ВЕИ-та, това прави дори фалирал собственик на бизнес-медии.
Модата разтърси и замрялата Българската фондова борса. Листваната на тържището компания Енергони АД, управлявана от екс-депутата от ДПС Максим Димов, обяви увеличение на уставния си фонд с милиард лeва - от 547.563 млн. лева на 1547.563 млн. лв. Симптомично е, че Максим Димов предлага най-вече пласмент на новоемитираните акции „сред чуждестранни инвеститори”. Навярно защото интересът към тях не е голям - последната сделка с акции на Енергони АД е от септември при цена 3.12 лева за акция, сочи бюлетинът на БФБ. Явно спекулантите не вярват твърде в проектите на компанията, които ще бъдат реализирани следващите 10-15-години съвместно с швейцарската компания „EVI DISTRIBUTION” S.A. А  за да бъде балонът пълен, в еуфорията около ВЕИ се намеси и руският гигант –„Лукойл“, който планира да купи комплекс вятърни електроцентрали в Добруджа, според информация на РИА Новости. Става дума за инвестиция от 50 млн. евро. Въпросът - струва ли си дребните и средни български предприемачи да мерят мускули с «Лукойл»? Освен това зад руския гигант наднича и италианската енергийна компания ERG Renew чрез лицензираното за ЕС от ЕК съвместно предприятие LUKErg Renew с цел инвестиции във ВЕИ в България и Румъния, а след това и в Украйна и Русия.
Монополизацията от големите играчи на ВЕИ се подсилва и от задокеанската AES Solar, инвестираща в група от 7 фотоволтаични централи с обща мощност 0.6 мегавата край Силистра на цена от 48 млн. евро – кредит, предоставен от Societe Generale Експресбанк. Освен това 2009 г. AES откри вятърен енергиен парк край Каварна за 270 млн.евро, заедно с българо-германската фирма Geo Power. Тези големи енергиини игри се насърчават от икономическия министър Трайчо Трайков, който отбелязва, че през 2010 г. в България от ВЕИ е добит ток, равен на 33% от производството на АЕЦ "Козлодуй" - или 5509 гигаватчаса (15% от брутното национално производство на ток при индикативна цел от 11%).
Колкото до дребните играчи, които се опитват да се мушнат между гигантите за своето парче баница, единствената им надежда остава в оперативната програма на ЕС "Конкурентоспособност“, по която те могат да разчитат на 78 млн. лева. Освне това по програмата за малки и средни предприятия в сектора за ВЕИ са заделени други 150 млн. евро заедно с ЕБВР.
Но и тук има проблеми, които – на фона на бушуващата в Европа дългова криза, спъват развитието на ВЕИ в България.
Първо, нискът е делът на енергията от ВЕИ в индустрията - едва 3.5% от крайното енергийно потребление.
Второ, един от големите играчи в сферата на ВЕИ – холдингът на Иво Прокопиев Алфа финанс, вероятно изпитва финансови затруднения, защото договори отлагане на плащане от 814 хил. евро по емитирания облигационен заем с две години. Вместо по 457 хил. евро, на следващите две главнични плащания (19 ноември 2011 г. и 19 май 2012 г.), облигационерите ще вземат по 50 000 евро. Останалите погашения ще бъдат отложени съответно с 2,5 и 2 години до падежа на емисията на 19 май 2014 г. Интересите на холдингът са във фотоволтаичното производство. А това е сериозен сигнал за останалите инвеститори, захванали се с големи вложения в България.
Трето, сериозен е и проблемът с цената на тока от ВЕИ. Според ДКЕВР «преференциалните цени на електроенергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) трябва да подкрепят развитието на сектора, но не бива да са толкова високи, че да настройват населението срещу зелената енергия». Вярно е, че енергията от вятър и слънце не е „устойчива“, което налага изграждане на заместващи мощности, но в България тя е географски концентрирана в Добричко, което затруднява дори присъединяване на новите мощности към националната енергиина мрежа, въпреки обещанията на Е.ОН България, че ще построи нов далекопровод.
За пирамидизирането на индустрията за ВЕИ в най-вече в сегмента на дребните и средните играчи, важен фактор е и очакваната кратка рецесия в България през 2012 г.«при оптимистичен сценарий» за изход от европейската дългова криза, сочи Георги Стоев, управляващ съдружник в Индъстри Уоч. Други фактори, които могат да доведат до продължителна стагфлация са падащите преки чуждестранни инвестиции и безработицата, която продължава да расте.
Явно този сценарий е най-вероятен, защото властта готви законови промени, с които ВЕИ-лобито не е съгласно. "Държавата се опитва да спре инвестициите във възобновяема енергия. Около 10-15 хил. висококвалифицирани кадри ще останат на улицата", плаши Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия. А Никола Газдов, шеф на Българската фотоволтаична асоциация го допълва: "Когато се изготвят такива поправки, е добре да се поиска мнението на всички заинтересовани страни."
Става дума за промени в Закона за възобновяемите енергийни източници, според който преференциалната цена, по която ще се изкупува екологичното електричество ще се определя към датата на въвеждане в експлоатация на съответния обект. Това се отнася и за поетапното изграждане на проекти, като за всеки нов етап ще се взима цената, действаща към момента на неговото влизане в експлоатация. Освен това преференциалната тарифи за зелена енергия ще се определят вече два пъти годишно - до 30 юни и до 31 декември, а не както досега - до 30 юни. Явно нещата не изглеждат твърде оптимистично за дребния и среден български ВЕИ предприемач, обзет от новата «Златна треска», защото иначе нямаше да има такива протести. Впрочем това е първият ясен сигнал към българските търсачи на лесни печалби от вятъра, реките и слънцето, че едва ли ВЕИ-битието им ще се подреди като в мечтите им.