Хъбовете в Европа: Развитие & класификация

Институт за енергиен мениджмънт
Газовите хъбове (наричани обикновено „търговски хъбове“ или просто „хъбове“) са пазарното място, на което се осъществява търговията на едро на природен газ. Те възникват като задължително условие за осъществяване на ценообразуване на база конкуренция газ-спрямо-газ. Този ценови механизъм замества механизма, базиран на петролна индексация, характерен за дългосрочните договори, от какъвто тип е и договорът за доставка на природен газ между Булгаргаз и Газпром.

Еволюция на търговските хъбове в Европа

Газовите пазари на едро в Северна и Западна Европа преживяха значителна еволюция през последните 10 години и по отношение на конструирането, и по отношение на растежа им. През 2000 само 2 държави имат действащи хъбове – британският NBP (съществуващ от 1996 г.) и белгийският Zeebrugge Hub (създаден през 2000 г.), а в Германия тъкмо прохожда HubCo (през 2004 става BEB, a от 2009 се трансформира в GASPOOL, както е известен днес). Следват газови хъбове в почти всички северозападни европейски държави: холандският TTF и италианският PSV през 2003; френският PEG през 2004; австрийският CEGH през 2005; немските EGT и NCG от 2006 и Gaspool от 2009. По този начин, към 2009 е завършен настоящият пейзаж на газови хъбове в Европа, а през последните години демонстрира ускорено развитие.

ЕС - Еволюция на хъбовете на природен газ

Източник: ICIS Heren 2010

Газови хъбове и газови борси в Европа

Класификация

В изследването си от 2012 г. Патрик Хийтър от Оксфордския институт за енергийни изследвания предлага следната класификация:

• търговски хъбове - онези, които вече са достигнали определено ниво на зрялост и се използват като референция при управление на финансови рискове на газови проекти и оценка на инвеститорското портфолио. Те са базирани на виртуални търговски точки, предоставят открит и лесен достъп до търговия на огромен брой и най-разнообразни пазарни участници, демонстрират високо ниво на прозрачност и отчетност и са се доказали като надеждни и ликвидни пазари.

• транзитни хъбове - включва по същество транзитни терминали, на които пазарните участници могат за изберат да извършват и търговски сделки, но основната им роля е да улесняват транзитирането на големи количества газ и техният по-нататъшен пренос към други места за доставка/други газопреносни системи.

• хъбове в преход - такива, които са базирани на опита на виртуалните търговски точки, но все още не са постигнали необходимото ниво на зрялост. В по-голямата си част (макар и не всички) те привличат все по-големи търговски обеми с всяка година и показват напредък в превръщането си в място за определяне на "пазарната цена" за съответните национални пазари. Действително, те вече (повечето) се използват като балансиращ пазар за участниците, доставящи или купуващи газ в рамките на съответната газопреносна мрежа, но все още съществуват съмнения дали биха могли да се развият дотолкова, че да надхвърлят рамките на националния газов пазар.

Същински търговски хъбове според тази класификация са силно ликвидните британска National Balancing Point и холанският Title Transfer Facility.

Типичните транзитни хъбове са белгийският Zeebrugge hub (ZeeHub, който е свързан с интеконектор с NBP) и австрийският Central European Gas Hub (GECH), състоящ се от шест търговски терминала, сред които Баумгартен е най-важният и най-иместният, тъй като през него се транзитира около 1/3 от цялото количество руски природен газ за Западна Европа.

Хъбове в преход са GasPool Германия, PEG Франция, TIGF Франция, PSV Италия, AOC Испания, IBP Италия, NCG Германия.

ХЪБ ЗА ПРИМЕР
Националната балансираща точка на Великобритания (NBP) е най-ликвидният виртуален хъб, на който се купуват, продават и балансират количествата природен газ, постъпващи от терминалите за втечнен природен газ, от местен добив и газохранилища, от газопроводи и интерконектори с други европейски системи (Белгия, Ирландия, Норвегия, Холандия, и др. Той осигурява референтни стойности за пазарните цени на природния газ, търгуван на Intercontinental Exchange (ICE). Системният оператор National Grid Gas е отговорен за осигуряване на физическия пренос на газ, като от доставчиците се изисква само да назоват количествата, влизащи или напускащи газопреносната мрежа (схема вход-изход), а не да определят газотранспортния коридор, по който газът физически се придвижва от входната към изходната точка. Мрежовият оператор балансира системата, като си набавя количества газ за балансиране чрез дневните търгове на стоковия пазар (On-the-day Commodity Market) и прехвърля разходите за това към доставчиците чрез установената разплащателна система (доставчикът автоматично плаща за продадените или закупени количества газ за балансиране на договорената транзакция).