АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Продължилата месеци тенденция на забавяне на инфлацията беше прекъсната през октомври 2024 г., когато цените нараснаха с 2,2% на годишна база, последва повишение с 2,8% през ноември, 3,4% през декември и 4,0% през януари 2025 г.


Новият закон би трябвало да донесе по-високи пенсии за 1,23 милиона граждани. Средната пенсия в Хърватия сега е 642 евро, а целта на правителството е да я повиши до 800 до 2028 г. Процентът на корекция спрямо заплатите и инфлацията ще се променя по модела 85:15.


По-ниски от 1000 евро са МРЗ в България и в Унгария (707 евро), Латвия (740 евро), Румъния (814 евро), Словакия (816 евро), Чехия (826 евро), Естония (886 евро), Малта (961 евро), Гърция (968 евро) и Хърватия (970 евро).


Сиренето е удостоено с европейски етикет за качество PDO (Защитено наименование за произход), удостоверяващ автентичните производствени методи и традиции на сиренето.


В подготовката за тазгодишния туристически сезон Хърватия е провела силни промоционални кампании на най-големите търговски панаири в света, с особен акцент върху ключови пазари, където според „последните прогнози Хърватия продължава да бъде желана туристическа дестинация, предлагаща добро съотношение цена - качество“.


През четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същото тримесечие на предходната година най-голямото увеличение на почасовите разходи за труд за цялата икономика е регистрирано в Хърватия (+13,9 на сто), Полша (+13,8 на сто), Румъния (+13,1 на сто) и България (+13 на сто).


Продължилата месеци тенденция на забавяне на годишния ръст на цените беше прекъсната през октомври 2024 г. След увеличение от 2,2% тогава, 2,8% през ноември, 3,4% през декември и 4% през януари, годишната инфлация в Хърватия се върна към низходяща траектория през февруари.


Това позволява на компанията „Плинакро“ (Plinacro) да увеличи капацитета за пренос на газ от терминала Крък от 2,9 на 3,5 милиарда кубически метра годишно, предаде хърватската агенция ХИНА. На церемония в Босилево и началото на работата по газопровода Лучко-Забок на стойност 78 милиона евро.


Бойкоти на цялата търговска мрежа и на отделни търговски вериги бяха обявени първо в Хърватия през януари по призив на гражданската платформа "Ало, инспекторе". Подобни акции за бойкот на магазините се организираха и в други страни като Босна и Херцеговина, Черна гора и Република Северна Македония.


Търговците, които не спазват закона са заплашени от глоба до 30 000 евро. Според приетите разпоредби големите търговци на дребно са задължени редовно да публикуват и обновяват онлайн цените на продуктите си, за да имат достъп до дигитални инструменти, които в реално време ще дават възможност на потребителите да сравняват цените.