Хърватия става луксозна дестинация

Десетки години Хърватия беше традиционна лятна дестинация за германци и австрийци с по-ограничен бюджет - семейства с няколко деца, студенти, възрастни хора и младоженци.
И настаняването съответстваше на клиентите - само едно от седем предлагани легла бе в качествен хотел. Повечето гости бяха доволни и от това да закарат колите си някъде на великолепното крайбрежие и да се излегнат на надуваемите дюшеци в палатките си или на евтините легла в "стая под наем".
Но новото търсене промени лицето на хърватското крайбрежие. След трескава работа през последните три или четири години дори и най-придирчивият посетител днес може да намери каквото иска в гъстата мрежа от нови хотели, покрили брега от Истра на север до Дубровник на юг.
Австрийската фирма Валамар е най-големият чуждестранен оператор по крайбрежието, разполагащ с 22 хотела и 8 сгради с апартаменти под наем. Фирмата е изкупила,
модернизирала и подновила сгради, строени през 70-те години на миналия век, като ги е превърнала в 4-звездни обекти.
Най-голямото постижение на Валамар е откритият наскоро хотел Валамар Лакрома Резорт в най-голямата гордост на хърватския туризъм, защитения от Юнеско средновековен град-крепост Дубровник.
Хотел Президент, също в Дубровник, с прекрасния си изглед към морето и Елафитските острови, както и Диамант и Тамарис близо до Пореч на север са си спечелили добро име сред чуждестранните гости.
През 2008 година 9 милиона чужденци са посетили Хърватия, около една трета от тях германци и австрийци. Наред с двата милиона хърватски летовници те са похарчили над 7 милиарда евро (9,9 милиарда долара).
Това обяснява защо туризмът, който заема около една четвърт от брутния вътрешен продукт в Хърватия, все повече утвърждава позициите си на най-важен отрасъл за страната, която се надява да се присъедини към Европейския съюз.
Въпреки тази картина дори в разгара на сезона крайбрежието далеч не е претъпкано. Покрай дългия 1 700 километра бряг има само 120 000 легла в хотели и квартири, както
и места за 200 000 души в къмпингите. С няколко изключения, предимно в Истра, брегът е стръмен, каменист и назъбен, поставящ естествени ограничения за
строителство и изключващ терасирането като в други средиземноморски курорти.
Свидетелство за рязката промяна към по-високите нива на пазара са последните инвестиции, включващи Кемпински Адриатик в Савурдия, на най-западната точка на полуостров Истра - по права линия през Адриатика точно срещу Венеция в Италия.
Петзвездният спа център има игрище за голф с 18 дупки, първото по това крайбрежие, както и параклис за бракосъчетания за гостите.
Друг хотел от висока класа е Хилтън в Дубровник, който отвори врати за богатите си гости преди три години.
Но най-амбициозният туристически проект в Хърватия е Пунта Скала, полуостров близо до Задар с девствен бряг, дълъг 1,6 километра, на който австрийската Фалкенщайнер-Михаелер Груп инвестира 210 милиона евро в строителство на курорт, който ще се простира на 30 хектара площ.
Пунта Скала е първият по рода си курорт от така наречения смесен тип, казва неговият мениджър Герхард Мансбарт.
Комплексът включва нов хотел с 800 квадратни метра детско игрище. В началото на следващата година трябва да бъде завършена луксозна петзвездна сграда, чиито апартаменти с площ от 40 до 100 квадратни метра ще бъдат предложени за продажба или даване под наем.
Освен това там ще има басейн със солена вода, която може да съперничи с Мъртво море, голяма турска баня с черен мрамор, 6 000 квадратни метра спа съоръжения с пътеки, водни канали и пързалки, разпръснати из целия комплекс.
За да не се загрозява гледката с коли, има огромен подземен гараж, а за да се обезпечи гладкото функциониране на комплекса независимо от външните условия, той има собствена инсталация за обезсоляване и пречистване на водата и собствено електрозахранване.
"При пълен капацитет ние можем да работим напълно самостоятелно три дни" казва Мансбарт.
Чуждестранните инвестиции като в Пунта Скала, а и някои по-малки, ще внесат опита на международното курортно дело и могат да помогнат на Хърватия да промени имиджа си на евтина дестинация с лоши условия.
При вълната на приватизацията от 2000 г. насам местните олигарси и хора с добри връзки с политиците, а много често и с мръсни пари, заграбиха разнебитените хотели, строени в комунистическата ера.
Това не бе от никаква полза за Хърватия, защото новите собственици нямаха планове за инвестиции, а искаха само да препродават, този път на свободния пазар и с огромна печалба.
С разгръщането на строителството от истинските бизнесмени Хърватия с нейния спиращ дъха бряг може накрая да се доближи до по-доходната и по-порядъчна туристическа индустрия.
/БТА/