Хърватия увеличава капацитета на LNG терминала си

Хърватия направи първа стъпка към осъществяване на намеренията си да стане регионален енергиен център, като осигури увеличаване на капацитета на терминала си за втечнен природен газ (LNG) на фона на променилата се енергийна ситуация в Европа след руската инвазия в Украйна.

Хърватската компания Ел Ен Джи Хърватска (LNG Hrvatska) и норвежката Уъртсила газ салушънс (Wartsila Gas Solutions) подписаха по-рано този месец договор за доставка на допълнителен модул за втечняване на природен газ, чието монтиране на плаващия терминал на компанията в Омишал на адриатическия остров Крък почти ще удвои капацитета за производство.

Новото съоръжение ще даде възможност годишното производство на втечнено синьо гориво да се повиши от 2,9 милиарда кубични метра на 6,1 милиарда кубични метра годишно, уточни хърватската компания в съобщение на сайта си.

Модулът е на стойност 22, 9 милиона евро и с максимален капацитет от 250 000 кубични метра на час. Очаква се производството му да отнеме 22 месеца и да заработи през лятото на 2025 година. Допълнителните мощности ще бъдат налични и предложени на пазара от октомври 2025 г.

В съобщението на Ел Ен Джи Хърватска се посочва още, че реализирането на тази инвестиция е резултат от решение на хърватското правителство от август миналата година за засилване на сигурността на газовите доставки чрез изграждане на газопровода Злобин – Босилево  в Северозападна Хърватия и разширяване на капацитета на терминала. Планирано е Злобин-Босилево да бъде завършен до края на 2025 година.

Държавният терминал за втечнен природен газ започна да работи през януари 2021 година. Той диверсифицира газовите доставки на Хърватия, която дотогава разчиташе на руско и собствено синьо гориво.

Хърватското правителство съобщи миналата година, че ще инвестира 180 милиона евро за увеличаването на капацитета на терминала и за новия газопровод Злобин- Босилево, чиято цена се определя на 155 милиона евро.

Хърватският министър на икономиката и устойчивото развитие Давор Филипович, цитиран от държавната телевизия, уточни на церемонията по подписването на договора за новия модул за терминала на Крък, че Хърватия кандидатства за европейски средства за финансирането на част от проекта, а останалата част ще бъде финансирана от държавата.

Хърватия – регионален енергиен център

С разширяването на капацитета на терминала за втечнен природен газ се укрепва газопроводната мрежа, а Хърватия върви в посока да се превърне в енергиен център на тази част на Европа, коментира министър Филипович в Омишал. 

Още през февруари той каза, че Хърватия ще даде възможност на Босна да се свърже с газопровода на Хърватия и да използва нейния терминал за втечнен природен газ чрез проекта за южна междусистемна връзка между двете страни.

Пред радио Свободна Европа енергийният експерт Игор Деканич каза, че с разширяването на капацитета на газовия терминал се реализира отдавнашна идея на специалисти от водещата петролна компания в Хърватия ИНА (INA). Тази идея предвижда с увеличаването на енергийните доставки по море, Хърватия да се превърне в енергиен център или търговски „хъб“ за Южна Европа.

Още при изграждането на съществуващия терминал е взет предвид пазарът на Босна, захранван с руски газ от газопровода "Турски поток".
В интервю за Ал Джазира през декември премиерът Андрей Пленкович оцени, че повишаването на капацитета на терминала на остров Крък открива възможности за доставки не само за Босна, но и за Словения, Унгария, а интерес са проявили също така Австрия и Германия. 

Ивица Арар, председател на управителния съвет на оператора на газопреносната мрежа на Хърватия Плинакро (Plinacro), каза, че за транспортирането на нови количества газ от Ел Ен Джи терминала до Словения и Унгария е необходимо изграждането на допълнителни газопроводи.

Държавният секретар на министерството на икономиката и устойчивото развитие Иво Милатич коментира през ноември пред Блумбърг, че разширяването на капацитета на терминала няма смисъл, ако успоредно с този процес няма дискусии между заинтересованите страни, а по-късно и бизнес субекти, които биха използвали тези мощности. Той е на мнение, че капацитетът от 6,1 милиарда кубически метра газ на терминала надхвърля нуждите на Хърватия и затова е логично страната да търси възможности да изнася синьо гориво.БТА