Хърватия:Заплати скачат със 130 евро

От тази есен заплатите в Хърватия ще скочат с от 4 до 130 евро, но анализатори посочват, че стандартът няма да се подобри, съобщава скопският вестник "Вечер". От октомври заплатите в Хърватия ще нараснат, тъй като управляващата Социалдемократическа партия /СДП/, а с това и правителството решиха да въведат т.нар. мини данъчна реформа, която ще намали натиска върху заплатите. Пресметнато в конкретни цифри, заплатите трябва да нараснат с от 4 до 130 евро. Тези, които печелят по-малко, ще получат по-малки увеличения на заплатите, а най-съществено увеличение ще получи държавната администрация, пише "Вечер". Ако моделът на повишаване на заплатите се обясни чрез образователната система, то учителите ще получат най-малко, директорите ще вземат по 60 евро, а най-големи повишения ще има в агенциите и самото министерство. Тези няколко десетки куни не могат да се нарекат сериозна корекция на заплатите, особено в контекста на всички намалявания, които ни се случиха и се случват през последните две и половина години, заяви Желко Стипич, председател на синдиката на работещите в хърватското образование "Препород", който е гимназиален преподавател.

По данни на статистическите агенции на страните от Балканите най-високи заплати в региона за 2013 година имат в Словения, където средната заплата в Словения - 990 евро през месец юли, следвана от Хърватия със 723 евро през август, Турция със 720 евро и Румъния с 480 евро през юли.
Черногорците през септември са получили средно по 475 евро, средната заплата на босненците през август е била 423 евро, а на македонците 392 евро през септември.
България със средна заплата 390 евро е на едно от последните места. След нея са Албания с 380 евро през септември и Сърбия с 342 евро средна заплата.
На световно ниво 12 от 20-те държави с най-високи заплати са европейски. Най-високи са доходите на швейцарците, чиято средна заплата е 4472 евро. От друга страна, най-ниски доходи в Европа имат молдовците, които получават средно 197 евро.

 

Хърватия вероятно шеста година поред ще отбележи спад на икономиката, а може да се наложи и да поиска международна помощ, за да извърши необходимите реформи за повишаване на производителността на икономиката, оценяват анализатори в анкета на Ройтерс, цитирана от хърватския информационен сайт Индекс. Още от 2000 г. правителствата на страната избягват реформите, а увеличават потреблението и дълговете. Освен това Хърватия не е отбелязвала растеж на икономиката още от 2008 г. Правителството все още се надява, че тази година икономиката ще е в стагнация, докато анализаторите предвиждат средно 0,7 процента спад.
Хърватия е в процедура за намаляване на прекомерния дефицит, наложена от ЕК, според която до края на 2016 г. трябва да сведе дефицита под 3% от БВП. Според анкетата на Ройтерс само 3 от 11 анализатори смятат, че това наистина ще стане. Повечето от тях очакват тази година бюджетният дефицит да бъде 4,8%, а следващата - 4,5% от БВП.
За следващата година анализаторите прогнозират нарастване на БВП с 0,7%, при което двама от общо 11 очакват седма година рецесия, а други двама - стагнация. Хърватският държавен дълг се очаква да надмине 80% от БВП и ще продължи да расте, ако не се проведат реформи. Според някои анализатори Хърватия ще трябва да се договори с Брюксел и Международния валутен фонд веднага след
изборите, които трябва да бъдат произведени в края на следващата година. Четирима от анализаторите смятат това за вероятно, а други четирима - че шансовете са 50 на 50. Трима анализатори не очакват такова развитие на събитията.