Цената на горивата = иранска спекулация

Данаил Алеков
В началото на седмицата външните министри на 27-те страни членки от ЕС наложиха петролно ембарго на Иран. Решението беше бурно приветствано от Израел и САЩ, а Австралия също обяви, че спира доставките на ирански петрол. Санкциите срещу ислямската република предвиждат забрана за сключване на нови договори за доставка на суров петрол, а вече сключените ще се изпълняват до 1 юли.
Основният въпрос, който тревожи Европа, е дали това ще се отрази на цените на горивата? Като цяло, няма конфликт в Близкия изток, който да се е разминал без да удари цените на петрола на световните пазари. Колкото до отражението на конфликта в България - мненията са разнопосочни, но според експертите сегашното ембарго над Иран няма да се отрази пряко на цената на бензина у нас. Обобщение на темата в предавенето "Време за пари".

Иран и Европа
За Q1 през 2011г., на територията на ЕС са внесени 896 милиона барела суров петрол. За същия период, доставките на „черно злато” в ЕС са предимно от Русия (29.7%), Норвегия (13.1%), Либия (9%) Казахстан (6%), Саудитска Арабия (6%), Нигерия (4.4%), Иран (4.4%). С други думи, доставките на ирански петрол за 27-те държави е близо 40 млн. барела общо. Основните потребителки на горивото от ислямската република обаче са само 3: Гърция, където 25% от внесения петрол е ирански; Италия (13%) и Испания (10%).
Иначе казано, държавите, които понесоха най-тежко дълговата криза и смениха правителствата си, до 1 юли ще трябва да си намерят алтернативен петролен доставчик, освен ако не искат да плащат двойно (както Иран прогнозира*).Според публикация на Bloomberg, в Испания, Италия и Гърция влиза 68% от иранското „черно злато” в Европа. Неслучайно министерството на петрола на Иран обяви в официално изявление, че ЕС ще е отговорен за всички последици от ембаргото, които включват „влошаване на кризата в европейски страни, чиито икономики са в безпорядък”. Ислямската република няма притеснения за намирането на нов пазар, а „неприемливото” според Иран поведение на ЕС ще доведе до повишаване на цените. В действителност 90% от външната търговия на Иран се основава на петролния износ в ЕС и Китай, а 18% от иранския петрол се изнася в посока Европа. Наложената санкция от страна на ЕС ще принуди Иран да търси нови пазари за „черното злато” и допълнително да разработи тези в Китай, Индия, Южна Корея и Япония. Европейският пазар обаче е с ключово значение за иранската икономика, като за 2010г. приходите са $18.6 млрд., а през 2011г. - $24 млрд.

Ормузкият проток
Притесненията на Европа не се пораждат от липсата на алтернативи - Саудитска Арабия веднага обяви готовност да покрие нуждите на Испания, Гърция, Италия и всяка една страна, зависеща от иранския петрол. Разбира се, на по-висока цена - нещо, с което световните петролни пазари са се сблъсквали неведнъж.** Главоболията за Европа вече започнаха, след като Иран заплаши да затвори ключовия Ормузки проток, през който минават 17 милиона барела суров петрол дневно. САЩ, Франция и Великобритания от своя страна изпратиха няколко бойни кораба и самолетоносачи в региона, а британският министър на отбраната обяви готовност за допълнителен брой кораби. Въпреки това, шефът на иранските ВМС Хабиболах Саяри заяви, че затварянето на протока ще е „по-лесно, отколкото човек да изпие чаша вода”. Статистиката показва, че всяко засилването на напрежението в Персийския залив води до увеличение на цената на петрола. Иранската държава пък е „рецидивист” в това отношение, участвала в Първата и Втората петролна криза***. Новината за ембаргото на 23-ти януари повиши цените от $97.73 за барел до $99.76, но след последвалия спад в момента барелът се търгува на цена $98.40. Тенденцията в увеличаването на цените обаче е продиктувана и от стачките в Нигерия, където синдикатите заплашват със затваряне на някои от нефтените платформи.

У нас
В България, цената за литър бензин вече се покачи - до 2.52 лв./литър, което е с 1 ст. по-малко от абсолютния максимум, а дизеловото гориво струва 2.67 лв./литър. Основната причина за това е повишеният акциз на горивата от началото на годината, което не дава индикации за понижаване на цената. Официалното становище на „Лукойл Нефтохим” за формирането на цените също не вещае нищо добро за родния потребител. Според компанията, цените на дребно се влияят от:
- курсът на долара;
- международната обстановка, която предизвиква паника на пазарите;
- инвестициите на компанията в покриване на ЕВРО 5;
- инвестициите на компанията за производство на горива с ниско съдържание на сяра;
- смесване на горивото с 3% биосъставка
С оглед на сътресенията на световните пазари, „паниката” е налице и ако напрежението в Ормузкия проток ескалира, вероятно цените на горивата у нас ще влезнат в историята.
Някои от изнесените ценообразуващи фактори обаче бяха разкритикувани миналата година от Трайчо Трайков, който заяви, че биосъставката увеличава цената с половин стотинка при начислен ДДС. След изискана информация за ценообразуването от Камен Кичев (Надзорен съвет на „Лукойл Нефтохим”), Трайков допълни още, че крайната цена се формира „въз основа на стойностите на бензина и дизела в съседните държави”, от които е възможен вноса на горива.

Данни:Energy.eu
На практика, Гърция ще бъде най-засегнатата страна от ембаргото след 1 юли и опасността от двойно повишение тегне преди всичко над южната ни съседка. В същото време, България е зависима от гръцките горива, а делът на водещата гръцкия компания „Еко Петролеум” у нас е почти 10%.
Да се правят прогнози за евентуалния ръст на цената у нас, все още е рано, но по всичко личи, че напрежението в Близкия Изток неминуемо ще се отрази в България. За по-конкретни прогнози на движението на цената, трябва да се изчака отговора на Иран, а до тогава остава да се надяваме, че заплахата от нова петролна война ще се размине.

*Преди месец, иранският външен министър Рамин Мехманпараст заяви, че цените на петрола ще скочат до над 250 долара за барел, ако Запада продължи със санкциите
**Първата петролна криза, 1973г.: по време на Арабското ембарго срещу Израел и Запада, Иран не спира доставките, но увеличава цената със 70%
***Втората петролна криза, 1979г.: последният ирански шах - Мохамед Реза Пахлави е свален от власт, а цената скача от $15.85 до $39.5     Карта: Business Insider

                                  Трафик на петрол през водещите канали (млн. барела/ден)

Ормузки проток: 17 мб/д
Малайски проток: 15 мб/д
Суецки канал: 4.5 мб/д
Баб-ел-Мандеб: 3.3 мб/д
Босфора и Дарданелите: 2.4 мб/д
Баку-Тбилиси-Джейхан: 1 мб/д
Панамски канал: 0.5 мб/д