Цените - световни и български

Държавата не трябва да се меси по отношение на регулацията на цените на храните. Около това мнение се обединиха в предаването „Кой говори" по Дарик икономистът от „Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов и Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители". Според Богданов спецзвено по отношение на цените не би могло да направи нищо. Сайт според Богомил Николов пък би могъл да бъде полезен единствено и само ако има практическа насоченост. Според Богданов страната ни е част от световната тенденция за покачване на цените и държавата няма как да предприеме каквото и да било по отношение на цените на борсовите стоки. Има обаче и родни специфики. Според специалистите лекът за цените е в конкуренцията. Доколко предвиждани от правителството мерки биха се справили с ръста на цените в България и има ли нужда от тях?
Глобалната тенденция за ръст на цените
Увеличаването на цените на храните в световен мащаб е тенденция от поне шест месеца, на която увеличаването на цените на петрола вследствие размириците в Близкия изток напоследък допълнително даде тласък. Зад тази тенденция обаче се крият две основни причини: увеличаването на потреблението в резултат на икономическия растеж в някои азиатски икономики въпреки кризата и глобалната инфлация, която създават Федералният резерв на САЩ и донякъде Европейската централна банка. Или с други думи сега си плащаме за спасителните пакети от последните две години и половина в САЩ и в част от Европа. Тези пакети означаваха разширение на паричното предлагане, тоест повече пари от въздуха, за да спасим банките, за да спасим правителствата, обясни Богданов.По думите му България е част от тази световна тенденция по отношение на международнто търгумите стоки, тоест енергоизточници и основни храни, типичните борсови стоки. Има обаче и други специфики. Според икономиста правителството се опитва „да нагласи темата, като че ли то ще се бори с вятърни мелници, а нека да видим проблемите в България, към които може да се адресира някаква политика. Правителството не може да адресира цените на житото, соята, петрола, памука", категоричен е той.
Родни специфики
Според Богомил Николов от асоциация „Активни потребители" най-големият проблем по отношение на цените у нас е недоверието, което пък е свързано с недостатъчната прозрачност. „У хората има огромни съмнения за спекула, за картелни споразумения, които ни ощетяват. Много е важно, ако наистина има такива процеси, държавата да може да се пребори с тях. Ако има картели, държавата да ги разкрие, ако има структурни проблеми по веригата от производителя до крайния потребител, те да се решат", каза той, като даде за пример това, че у нас няма развита борсова търговия и има много прекупвачи. „Въпросът със сивата икономика, също не може да бъде спестен, защото голяма част от тази търговия не е на светло и в крайна сметка ние не знаем как се формират тези цени", допълни представителят на потребителската организация. Лъчезар Богданов обаче бе категоричен, че сивата икономика ощетява бюджета, но не и потребителите, тъй като с този термин се наричат сделки или бизнес, при които не са плащат част или всички данъци към държавата, не се спазват всички правила. Това се прави, за да се пестят разходи, след което се подбиват цените.Когато имаме гаранции, че конкуренцията е свободна, би трябвало да не говорим за спекула, защото всеки спекулант, който се опитва да припечели чрез някакви техники, в крайна сметка може да изгуби повече, коментира Богомил Николов. Когато казваме, че няма конкуренция, това не е проблем на пазара, а на държавата, защото тя или я е ограничила, или не е създала условия да съществува, каза Лъчезар Богданов. „Има определени проблеми в бизнеса в България, които понякога водят до по-високи разходи и оттам до по-високи цени, но голяма част от тези проблеми са причинени от държавата. Те са причинени от административни пречки, понякога от покровителстване явно или скрито на определени бизнеси, като се позволява на определени бизнесмени да продават по-скъпо, защото се ограничава конкуренцията", коментира икономистът.
Държавните мерки
Ако се създаде звено за мониторинг на цените на храните, те няма да намелят, смята икономистът от „Индъстри Уоч". Според него подобно звено нищо няма да прави. „Самият факт, че не се обяви това звено какво точно ще прави и какви акции ще предприема, означава, че най-вероятно то нищо няма да прави. Просто правителството се чувства длъжно да реагира на ситуация, която е дошла отвън и понеже според мен част от хората в администрацията нямат особено голяма фантазия, те реагират с нова структура", каза Лъчезар Богданов и допълни:”Светът вече е доста интегриран. Ние можем да имаме 20 вида олио, от които 18 вида да са вносни. Как ще следим дали производителят в Полша или във Франция си е надул цените или не? Няма такова нещо. Има борсови цени. Всеки търговец знае, че ако иска да купи олио с определени качества, има цени и може да го купи от борсата в София, от Румъния или от Италия, стига да е изгодно. Някой влизал ли е в хипермаркет, знае ли колко продукти има как ще се проследи за всяка стока колко стотинки на кого са платени? Това е абсурд, утопия и просто ни губи времето. Не знам закон в България, който фиксира колко да е надценката на храните в даден магазин. Какво като даден търговец печели лев от палка салам?"По отношение на създаването на сайт, на който да се следят цените на храните у нас, Богомил Николов каза, че подобен ход на правителството би могъл да бъде полезен, ако дава практическа информация на потребителите. Ако държавата може - колкото по-често, толкова по-добре - да публикува информация за цените на определени стоки в рамките на даден град, толкова по-хубаво, за да се ориентират потребителите в пазарните предложения и по естествен начин да създава натиск върху цените на храните, защото тези, които продават по-скъпо, ще губят клиенти, коментира Николов.