Цените, ако Лукойл бъде продаден?

Васко Начев, CBBSS Infoletter on Oil&Gas

Появиха се не един и два коментара, свързани с информацията относно намерението на Лукойл да отделят или продават активи на компанията в Италия, Холандия, Румъния и България – съобщено лично от шефа на руския гигант Вагид Алекперов в интервю за Ройтерс. Някои охарактеризираха това като похвално и че мениджмънтът на компанията знае какво прави, други пък видяха едва ли не краха на Лукойл.

Лукойл добива около 2 млн барела на ден суров петрол. Притежава 13% от находищата и съответно добива от тях в Ирак. Не едно и две са притежаваните от компанията находища и в Русия. Причината за преструктурирането, според Алекперов, е само и единствено желанието за концентриране най- вече в проучването и добива на нефт и газ. Такъв тип преструктуриране са направили и други водещи компании в бранша като посочва Conoco Phillips, Chevron, Shell и че това едва ли не е някаква модна тенденция за отрасъла.

Какво в същност направиха водещите компании за които говори Алекперов?

Chevron и Shell побързаха да обявят за продажба свои малки рафинерии, в желанието си да се освободят от активи със сравнително по-нисък марж на печалби. Рафинерии, работещи в региони на щатите, където лекия (шистов) суров петрол е в изобилие и усещайки в лицето си насрещни ветрове от нарастващите цени на суровия петрол, което съвсем би ги поставило в още по- тежко положение, то Лукойл обявява рафинерии и вериги бензиностанции в четири европейски държави!?

Тези две дружества (Chevron и Shell), заедно с Exxon Mobil Corp и BP обаче, все още притежават в щатите достатъчно капацитет за рафиниране на около 4,7 милиона барела на ден.

Да, маржовете на печалба при рафиниране на суров петрол са се отдалечили вече от върховете, наблюдавани през 2015 г. Продължава да витае и страхът, че тъй като цените на нефта се възстановят от двугодишен разгром, рафинериите ще бъдат изцедени като цената на поскъпване на петрола ще изпревари значително цената на бензина и дизела. (Странно e, че у нас наблюдаваме точно обратна тенденция!?) Продажба на активи от рода на рафинерии и бензиностанции, докато маржовете са все още сравнително високи позволява на компаниите да излизат на плюс в балансите си.

Не знам за рафинериите в останалите страни, споменати за продажба на активи, но Лукойл Нефтохим Бургас работи с така наречения кисел нефт, а при изобилието на пазара на суровина с по високо качество, като сорта Брент, и сравнително ниските му цени, нашата рафинерия не е в най- изгодната си позиция. Изумително беше и решението за направената инвестиция от $1,5 млрд. за нова инсталация за преработка на нефт с високо съдържание на сяра (така наречения кисел нефт).

Няма съмнение, че двугодишния разгром при цената на суровия петрол доведоха проучването и добива до незапомнено изтощение, а от там и до свръх високи дефицити в касите на петролните компании и съответно мотивация да продават. В това отношение Лукойл по нищо не се различава от останалите.

Двете споменати западни компании обаче, са инвестирали в други области на бизнеса си - Shell похарчи $ 53 милиарда, за да купят BG Group по-рано тази година, докато Chevron изразходва сериозни средства до голяма степен в мащабни проекти за втечнен природен газ.

Днес успешно работят големите рафинерии, които са добре интегрирани с техните производствени активи, т.е. нефтените полета, от които се осъществява добивът на суровината, както и опериране на нефтохимическите заводи, които произвеждат много печеливши нефтопродукти.

Вероятно при рафинериите на Лукойл нещата не изглеждат точно така и в този ред на мисли, продажбата на тези активи наистина е едно добро решение от страна на мениджмънта.

За нас като потребители обаче, е не по- малко важно, кой ще бъде и следващият собственик на българската рафинерия. До колко статуквото ще бъде запазено, или сегашният модел, властващ на българския пазар на горива ще бъде нарушен!?