Цените на бензина след 1 юли

Данаил Алеков
От 1 юли влиза в сила европейското петролно ембарго, наложено на Иран заради ядрената програма, която развива държавата. Наложените санкции включват запор на финансовите транзакции с Иран, прекратяване на застраховките на танкерите и още куп други санкции срещу ислямската република. Целта - преносът на ирански петрол да бъде ограничен, защото 90% от външната търговия на Иран се основава на износа на „черно злато”. Причината – отказът на Иран да отстъпи в преговорите за ядрената си програма. Ембаргото от една страна ще „удари” икономиката на ислямската република, но и страните-вносителки на ирански петрол също ще понесат негативните последици.
Европейският пазар е донесъл приходи в размер на $24 млрд. за Иран от петролната търговия през 2011г., но основната част от персийското „черно злато” се изнася за Далечния Изток. Държавите-вносителки на ирански петрол ще трябва да намерят алтернативни доставчици на ценното гориво, без това да се отрази сериозно на цената на горивото.
Вносителките
Държавите в ЕС, които внасят най-много ирански петрол вече започнаха преговори за увеличаване на доставките от други страни и търсенето на нови пазари. Ето кои страни са внесли най-много „черно злато” от Иран през 2011 г. и съответно какъв е делът на иранския петрол от общия внос:

От държавите в ЕС, които попадат в списъка с 10-те най-големи купувачи на ирански петрол, по рано тази година Иран спря износа за Испания, Гърция и Франция и предупреди Италия. Засега обаче има достатъчно петрол на планетата, за да се компенсират спрените доставки от Иран. Испания започна преговори с Венецуела, а Гърция се насочва към Либия. Италия, която внася най-много ирански петрол постепенно увеличава доставките на петрол от Саудитска Арабия, Ирак и Ангола. Иран също няма да пострада толкова, а ще пренасочи износа си към останалите държави, в които традиционно изнася големи количества петрол. Засега единствено Южна Корея обяви, че ще прекрати изцяло доставките на петрол от Иран, а САЩ освободи от санкции Индия, Япония, Турция и ЮАР. Китай категорично отказа да намали доставките си и в крайна сметка Иран просто ще пренасочи доставките си към източните пазари.
Цените
Въпросът, който интересува всички потребители е как това ембарго ще се отрази на цената. По начало, цената на „черното злато” е силно чувствителна към всяко политическо решение за и в Персийския залив. Така че може да очакваме сътресение на международните пазари и повишаване на цената, но това зависи от навременното осигуряване на алтернативни доставки. Ето какво е движението на цената на американският суров петрол WTI (Западно-тексаски нефт) в последните 12 месеца:

Сегашната цена на петрола се доближава до най-ниското си ниво в последната 1 година, въпреки че само след 3 дни ембаргото вече ще бъде в сила. Най-големият потребител на петрол – САЩ, си осигури увеличение на доставките от Саудитска Арабия. В края на март, най-големият производител на петрол в света увеличи износа на петрол с 3%, а в края на май страната отчете най-високия добив на нефт в последните 31 години. Навременните действия на държавата от Арабския полуостров допринесоха за стабилизирането на пазарите и в момента цената на „черното злато” падна на 6-месечно дъно. Всичко това ясно показва, че за разлика от паниката преди четири месеца, сега държавите-вносителки на ирански петрол са далеч по-подготвени за ембаргото.
България е относително зависима
В ЕС зависими от иранския петрол са още Белгия, Великобритания, Чехия, Германия, Холандия и Полша (освен Италия, Испания, Гърция и Франция). България разчита предимно на руския петрол и в това отношение сме малко зависими от иранския. Справка в МИЕТ показва, че вносът ни от Иран през 2011 г. е $3,8 млрд. и се основава на: полиетери и епоксидни смоли (55%), грозде (12,5%), сушени плодове (6,8%), стъклени предмети (5,2%), масла от битуминозни материали (4,4%) и кафе и чай (2,4%).
Липсват каквито и да било петролни продукти и деривати, което е основание да се твърди, че България няма да бъде засегната от ембаргото. Трябва обаче да се отчетат 2 фактора, които формират крайната цена на бензина у нас и могат да окажат косвено влияние върху цената.
На първо място това е световната цена на петрола – българските шофьори първи научават за повишението на суровия петрол на Нюйоркската борса, когато заредят в най-близката бензиностанция. Ако оставим настрана тази българска неволя, има още един фактор, който оказва влияние при формирането на крайната цена – през март 2011 г. беше предоставена информация по този въпрос от зам.-министъра на транспорта Камен Кичев, който е член на надзорния съвет на „Лукойл” и представлява държавните интереси в дружеството. „Крайната цена на горивата на „Лукойл” се определя въз основа на стойностите на бензина и дизела в съседните държави, от които може да се внесе гориво, а не толкова на производствените разходи на бургаската рафинерия”, заяви тогава Трайчо Трайков след като беше запознат с формулата на цената. Справка в МИЕТ показва, че през 2011г. най-голям дял в стокообмена между България и съседна Гърция имат вноса на нефтените масла (10,23%) от южната ни съседка. Гърция е страната, която разчита най-много на иранското „черно злато” (34,7% от общия внос на петрол), а Hellenic Petroleum беше първата нефтена компания, за която Иран прекрати доставките си (заедно с Motor Oil Hellas). Дружеството от своя страна оперира у нас чрез верига бензиностанции „ЕКО”, които имат около 10% пазарен дял в продажбите на дребно.
Всичко това показва, че все пак България не е съвсем независима от иранския петрол. Ако се дестабилизират световните пазари след ембаргото или преговорите между Гърция и Либия за доставки на петрол се провалят, това ще се отрази и на крайната цена. Въпреки това, дори ако отбележат спад доставките на петрола след 1 юли, това няма да доведе до „експлозия” на цените. Евентуалният „удар” върху цените в България ще бъде минимален, а всичко останало ще бъде плод на спекулации.