Цените на храните – реални мерки или информационни табла?

ИПИ

През последните месеци очаквано се наблюдава успокояване на инфлацията в страната. Годишният темп на нарастване на цените се свива от около 17-18% в края на 2022 г. до 6,3% през септември 2023 г. Инфлацията конкретно при хранителните стоки също пада от над 25-26% в края на миналата година до 10,4% към септември тази година.

Детайлните данни показват, че във всеки един от месеците юли, август и септември 2023 г. в поне четири от осемте основни групи хранителни стоки се наблюдава намаление в цените на месечна база. Въпреки това, темата за нови мерки спрямо търговците на дребно и поредна форма за наблюдение на цените на хранителните продукти остава актуална.

Само преди дни министърът на икономиката Богдан Богданов анонсира нова инициатива „Достъпно за вас“, която поставя фокус върху основните групи хранителни стоки.

Макар детайлите по самата инициатива да не са съвсем ясни, министърът очерта общата рамка – предвижда се големите вериги да поставят своеобразно информационно табло с най-добрата цена на определени хранителни продукти, както и специален етикет/символ за тяхното разпознаване в магазина, като включването в инициативата ще е доброволно, а продължителността ще е до края на май 2024 г.

Тази идея има някои сходства с широко пропагандирания портал за следене на цените на хранителните продукти, който отново имаше за цел да събира данни на седмична база, да информира потребителите за най-ниските цени и също така остана на доброволен принцип.

Новата идея вероятно търси по-широк медиен ефект – таблото пред магазина е по-видимо от интернет страница, която така и не доби широка популярност сред потребителите.

Отвъд медийния ефект обаче, остава големият въпрос какъв е смисълът от подобна мярка? И в момента компаниите в търговията на дребно поддържат постоянна промоционална активност, която достига до над 1000 артикула при най-големите вериги, но дори и малките магазинчета разчитат на намаления.

Не става ясно как новата активност под символа на кошничката ще кореспондира със съществуващите практики. Не е ясно и как точно изнасянето на табло с цени на определени стоки ще свие цените, нито дали търговските вериги ще имат интерес към подобен механизъм.

Още повече, че отново говорим само за големите вериги, макар над половината от продажбите на дребно на всички групи хранителни стоки да се случват в други – по-малки и/или специализирани – магазини, пазари и т.н.

В борбата с инфлацията, в т.ч. желанието да се покрие инфлационният критерий за еврозоната, и в търсенето на партньорство с основните пазарни играчи – търговци, но също и производители и преработватели – правителството има реални инструменти, които вероятно не предизвикват медиен интерес, но имат съвсем директно отношение към разходите по веригата и в крайна сметка – към цените на щанда. Парадоксално, но в момента се провеждат и предлагат редица политики, които всъщност потенциално повишават цените.

Такъв пример е новата наредба за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, в т.ч. множество хранителни стоки, която влезе в сила от октомври 2023 г. и е силно критикувана от практически всички играчи по веригата на доставка..

В основата на критиката на пазарните участници не е целта за по-строг контрол и защита на фиска, а изискванията към самата процедура. Според становищата на бизнеса те са разписани така, че водят не просто до неизбежно покачване на разходите за персонал, но и до практическа невъзможност за спазване на правилата. Последното означава увеличен (или почти гарантиран) риск от санкции, както и предпоставки за проблеми с доставките.

Друг пример за увеличаване разходите за бизнеса е свързан с въвеждането на електронните ваучери за храна, които трябва да заменят изцяло хартиените ваучери през 2024 г.

Използването на ваучерите за храна се разраства чувствително през последните години, като годишната квота достигна 1,4 млрд. лв. през 2023 г. Докато електронизацията на ваучерите звучи като мярка, която ще улесни оператори, работници и търговци и би следвало до доведе до спад на разходите, оказва се, че на практика електронните ваучери ще доведат до увеличение на транзакционните разходи.

Това е така, защото наред с таксата за операторите ще се начисляват и различни банкови такси, в т.ч. обменни такси (interchange fees), които могат да натоварят дигиталния ваучер с по-високи такси спрямо обичайното картово разплащане от потребителите.

Към тези примери може да се добави и оставащата в сила забрана за внос на някои стоки с произход Украйна – начело със слънчогледа – която продължава да води до проблеми за български преработватели. Вече има сигнали не просто за проблеми с големите производители на олио, но и потенциално временно затваряне на някои производства на втората най-голяма компания в страната (виж тук).

В допълнение към всичко това е и предлаганото повишение на корпоративния данък за големи мултинационални и национални компании от 1 януари 2024 г., което застрашава конкурентната позиция на страната и ще засегне директно някои от големите търговци на дребно с хранителни стоки.

Цялата активност на държавата може да се разглежда и на фона на косвеното признание на министър Богданов в сряда (виж тук), че през последната една година Комисията за защита на потребителите (КЗП) е била използвана „не по предназначение“ с цел административен натиск върху цените.

От същото изказване става ясно и че жалбите, подадени до КЗК са се утроили през последните осем месеца, но че тяхната основателност тепърва ще се разглежда. С две думи налице е морковът (да не се фиксират административно цени и надценки), но тоягата остава скрита зад гърба и готова за действие.

Комбинацията от регулаторен натиск и конкретни действия на правителството, които водят до увеличение на разходите на бизнеса трудно ще успокои инфлацията, дори ако търговците се съгласят с новата инициатива и поставят информационни табла и малка „кошничка“ на определи хранителни продукти.

Така се връщаме до основната роля на държавата – да създава работещи правила, ефективен и прозрачен контрол, както и да премахва излишните регулации, вместо да създава нови. В такава среда е много по-лесно да се търси партньорство за инициативи, насочени към потребителите с големите пазарни играчи.