ЦУМ и малкият ЦУМ

Кармелита Денева

Който посмее да посети днес най-стария мол в България – ЦУМ, построен по времето на социализма, той ще чуе отекването на собствените си стъпки по дългите, тихи коридори, ще успее дори да се огледа в стените му, правени от мрамор. На първите два етажа свети по някой щанд, а пътят от третия етаж нагоре е затворен, ескалаторите са преградени.
Продавачки разговарят пред щандовете си, посетителите се броят на пръстите на двете ръце. А тук някога се разминаваха стотици хора, пазарувайки или просто разглеждайки платове, обувки, порцелан, домакински уреди, козметика, дрехи, детски играчки и какво ли още не.
Добрият стар ЦУМ сякаш загуби битката с новите молове.
България е един от най-динамичните пазари на търговски центрове в Европа. Очаква се общата им отдаваема площ да се увеличи с 19% през 2014 г. от 735 хил. кв.м в края на миналата година. Това показва проучване специализираната компания Cushman & Wakefield. Със своите 25 мола обаче България все още остава неразвит пазар в европейски мащаб. През 2014 г. вероятно ще бъдат завършени 139 500 кв.м нови площи, ако четирите проекта в строеж към момента отворят по план. Първият от тях ще бъде „Панорама мол“ в Плевен.
Но защо един от символите на търговията в България посърна, мол, който по архитектура, напомня на старомодните Macy's в Ню Йорк и Harods в Лондон? Има ли бъдеще за него?
 

Ето мнението на двама експерти, към които се обърна EconomyNews.bg:
Емилиян Кърчев, брокер
„Действително, за България това беше първият мол – правен по социалистическо време. Както сами виждате много важно за тогава беше и неговата локация – до Ларгото, до Народното събрание, до Министерския съвет, до Шератон и т.н. Структурата и фасадата са типични за времето, през което е построена масивната сграда. Малко след падането на режима Живков, хора от управляващата партия решиха, че ще могат да прибират печалбите от най-големия магазин от времето на соц-а. Не го взеха случайни хора, защото нямаше и честно организиран търг, както е по „белия свят“. Не случи на добри мениджъри, които да направят обстоен анализ и съответните изводи, да направят концепция и стратегия за успешна работа на магазина. Оказа се, както с много други неща, че просто не достига умствен потенциал за справяне с нелеката задача „да се подкара и да тръгне успешно отново най успешният магазин за времето си“.
Причините магазинът да няма успех толкова дълго време, след като бе предаден в частни ръце и от няколко години да искат да го продадат и да се отърват от него, са банално прости, по мое мнение те са следните:
1. Липса на мениджър с достатъчно капацитет за подобно ефективно управление.
2. Реализацията на икономии от каквото може и докато може по принцип, а не по целесъобразност. Знаем, че икономията е майка на мизерията;
3. Липса на собствен охраняем паркинг;
4. Липса на развлекателни места за отдих;
5. Недостатъчно тоалетни и сервизни помещения;
6. Недостатъчно места за хапване;
7. Огромен проблем е и липсата на буферна складова площ и подходът към нея, както и трансферът на стоката до всеки магазин поотделно. На практика трансферът на стоката трябва да минава през пътникопотока. След като се получи стоката, тя трябва да се разопакова и да се отдели амбалажът. Често се налагат и допълнителни дейности, преди стоката да отиде на щанда. Магазините обаче не разполагат с такава площ. Те имат само търговска площ. Трябват и хора, които да се занимават с логистиката.
8. Проблем е и доставката на стоките с камион, заради ограничителния режим в центъра.
При така създадената ситуация е повече от ясно, че резултатът ще е точно такъв. Каквото може да се източи, се източва. Този магазин не може да съществува дълго време в подобна обстановка. Трябва да се намери друго решение, което да е ефективно и да носи печалба. В момента то е на тотална загуба.”
Владимир Йосифов, консултант:
„ЦУМ е на ужасно място. Няма къде да се паркира, а наоколо щъкат хора, които дори не искам да доближавам. Да, отдолу е метростанция, но това не е достатъчно. Да, има паркинг, но той е в арабската част. Това е местоположение за масовия клиент, но той не би дал пари за маркови продукти. Последния път, когато бях в ЦУМ (преди години), се чувствах като на партера в резиденция на Тодор Живков. Има голяма разлика между Мол Парадайз и ЦУМ. ЦУМ не прилича на Harrods и няма как да заприлича, защото инвестицията би била безумна. Според мен бъдещето на ЦУМ е в превръщането му в дамски мол. Там богати жени – мюсюлманки, еврейки, българки, циганки, рускини, африканки, азиатки, южноамериканки, европейки – ще могат да се срещат, да пазаруват, да работят (благотоворително) и т.н. Последният етаж трябва да бъде детска градина и занималня за бедни, но талантливи момичета и девойки. Партерът трябва да има работилници – мода, бижута, храни. По етажите да са разположени барчета с кътове за срещи и магазини.Печалбата ще дойде не толкова от наеми, а от спонсори, които ще искат на метри от Президентството, Парламента, синагогата, джамията, катедралата, църквата и добър хотел да има център за дами. Богати жени от цял свят ще бъдат спонсори на подобна идея, защото страхът от тероризъм влудява богатите хора.”

ЦУМ и малкият ЦУМ
Повечето експерти по търговски площи са единодушни в едно – най-старият мол, както и много други подобен тип сгради из цялата страна, губят битката на пазара, не толкова защото нямат подземни съоръжения или паркинги, а защото не се управляват добре. Доказателство за това е, че на стотина метра от ЦУМ се намира малкият ЦУМ – една значително по-скромна като архитектура постройка, която с настаняването на Билла в част от партера й, се превръща постепенно от свърталище на турска, китайска и българска некачествена конфекция в място за нормално пазаруване. А то от своя страна  постепенно променя и една от най-старите софийски улици, незаслужено асоциирана с мръсотия и бежанци.

 Историята

Сградата на Централния универсален магазин - ЦУМ, е проектирана от архитект Коста Николов през 1956 г. Тук са монтирани едни от първите ескалатори в България.Търговска площ е от 19 000 кв. м., разложена на 6 етажа, има още и офис-площи, разположени на три етажа. Преди години ЦУМ бе определен за най-големия търговски център на Балканския полуостров. През 1998 година държавата прави опити да продаде магазина за около 30 млн.марки, сключва се сделка, но след управленски импровизации от страна на икономическото ведомство собственик на ЦУМ става Георги Гергов, предприемач от Пловдив и изявен функционер на БСП. Финансовите резултатите за първия мол в България от последните години показват, че той няма шансове за оцеляване на пазара в този си вид. Случаят "ЦУМ" е типичен за огромен брой предприятия, от които държавата през 90-те години реши да се "отърве" и да остави на произвола на съдбата или по-точно в ръцете на некомпетенти и неподготвени новособственици. Така на практика бяха съсипани цели отрасли в икономиката.

Ето как коментира приватизацията в България Руси Статков, член на Надзорния съвет на АПСК в интервю за EconomyNews.bg:"Нашата статистика е, че има около 9300-9400 приватизационни сделки, за които официално се знае, че са извършени. От тях около 4000 са за мажоритарните пакети, които са били собственост на държавата, останалите са миноритарни (остатъчни) и обособени части. От тези 4000, имаме 2500 дела. Тоест повече от половината, между 50% и 60% за съжаление ги констатираме като неизрядни. (62,5% - бел.а.). За мен един от основните изводи е, че има много недобросъвестни купувачи, които нямат елементарното чувство за отговорност, изисквано от една елементарна пазарна среда. Говоря на база на практиката, защото ние имаме над 2400 спечелени дела срещу неизрядни купувачи. И то не защото на мен и на колегите ми се иска да унищожаваме бизнеса на някого, а защото по силата на договора, българския съд го е констатирал. Така че за съжаление българската действителност е много трагична и в това отношение. При купувачите липсва елементарна пазарна култура, елементарно пазарно действие. Опорочени са над 2500 сделки, защото няма добросъвестни купувачи и с неизпълнението това не може да бъде наречено друго, освен опорочаване."

 Още от интервюто може да се види тук