Църковната икономика & опит за измерване II

Гл. ас. д-р Петкан Илиев

Втора част /първа част може да се види тук

Църковната икономика е събирателно понятие, което включва в себе си от една страна, всички религиозни дейности, които имат оценъчен и измерим пазарен ефект, а от друга – чисто стопанските дейности, които извършват религиозните общности и институции, вкл. техните поделения и подразделения, функциониращи в рамките на пазарното стопанство, като самостоятелни стопански агенти. Тази категория обединява в себе си микроикономическите принципи на икономикса на религията, рационалните религиозни очаквания на поведенческия икономикс формиращи принципите на църковната икономика и оценъчните характеристики и категории на макроикономическия анализ – брутна продукция, междинно потребление, заетост и пр.

Не трябва да отъждествяваме църковната икономика с религиозната икономика, защото втората, в своя социално-икономически инструментариум на преден план извежда  богословските и теологични норми и принципи. В този смисъл може да говорим за „православна икономика“, „ислямска икономика“, „юдейска икономика“ и пр. Типичен пример за религиозна икономика в нейния финансов аспект са т. нар. „ислямски финанси“ [1].

За изясняване на категорията „църковна икономика“ в последващото изложение, трябва да отбележим, че религиозната дейност в нейния социално-икономически аспект може да бъде обособена в три основни направления, които представляват и нейните съставни елементи:

Същинска религиозна дейност, при която социално-икономическият елемент в по-голямата си част е съпътстващ, т.е. косвен. На практика, тук влизат всички услуги предоставяни от църквата, касаещи нейната религиозна дейност. Според Закона за вероизповеданията, чл. 23. (1) Регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди. (2) Сделките по ал. 1 не са търговски по смисъла на Търговския закон. Въпреки това, тази дейност е част от стопанския оборот и генерира определени приходи, респ. разходи, които обаче официалната статистика не отчита, поради липса на методика. Такива са например църковните треби и требните такси (църковна служба или обред от частен характер при кръщене, брак, опело и пр.). В същото време църквата реализира доходи от продажбата на свещи, икони, църковна утвар, религиозна литература и пр. блага (предмети и продукти), които също са изключени от оценката на реалния стопански оборот. Таксите от църковните услуги и продажбата на предмети и продукти с религиозно предназначение формират от 60 до 100% от приходната част на епархийските бюджети[2]. Към това направление трябва да се прибавят приходите от дарения и спонсорства, както и държавната субсидия.

Първите формират между 10 и 20% от приходите на митрополиите (епархийските бюджети), докато държавната субсидия за БПЦ представлява една много малка част от общите й приходи и нараства от 1 560 000 лв. през 2010 г. на 2 360 000 лв. за ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската православна църква в страната през 2015 г. Отделно от това има държавна субсидия, която е за подпомагане на Българските православни църковни общини в чужбина и свещенослужителите, работещи зад граница.

За същия период тя нараства от 750 000 лв. на 850 000 лв. Към това направление включваме и безвъзмездната помощ (грантовите схеми), т.е. субсидиите по Програмата за развитие на селските райони, мярка 322, която е свързана с ремонт и реконструкция на сгради с религиозно предназначение и подобряване на прилежащите пространства. Този елемент би могъл да бъде отнесен и към второто направление – стопанска религиозна дейност, но това са финансови ресурси предназначени за подобряване и облагородяване на религиозните храмове и сграден фонд касаещ религиозната дейност като цяло и поради тази причина по наше мнение грантовото финансиране го отнасяме към първото направление;

Стопанска религиозна дейност, която включва църковните земеделски стопанства, търговски дружества за стопанисване на горите, дърводобив, строителство, арендоване на имоти и пр.;

Социална религиозна дейност, включваща църковните социални кухни и трапезарии, сиропиталища, старопиталища, здравни заведения и др. Тази дейност се изпълнява както от самите църкви и манастири, така и от специално създадени с участието на Църквата сдружения и фондации (ЮЛНЦ), вкл. и търговски дружества, по изключение.

По отношение на първият елемент, църквите и манастирите, като поделения на БПЦ и в ролята си на носители на определени социално-икономически отношения, са юридически лица на публичното право и от гледна точка на икономическата теория част от предоставяните от тях услуги са обществени блага, от които се ползват всички граждани на страната – православни и тези, които посещават и ползват услугите/благата на религиозното културно-историческо наследство. По този начин се постига и една от основните цели на Църквата – ефективно управление и провеждане на духовните и социални дейности.

Вторият и третият елемент отразяват резултатите от същинската социална и стопанска дейност на Църквата и от тази гледна точка тя участва като пълноправен стопански агент в социално-икономическия живот на България. На практика, Църквата се явява „производител“ и „потребител“ на стоки и услуги и като такава попада под санкцията на принципите и законите на бизнеса.

Измерването и оценката на тези три елемента ни дава възможност да определим стойността на църковната икономика, респективно дейността на църковните структури и организации.

НСИ не измерва и не дава оценка на нито едно от изложените по-горе направления в социално-икономическата дейност на БПЦ. Единствената информация, която статистиката събира за религиозната дейност в широкия смисъл на думата е свързана с нестопанския сектор, т.е. с Юридическите лица с нестопанска цел.

Годишният отчет за дейността се попълва от всички предприятия с нестопанска цел (сдружения и фондации, вкл. политически партии, църкви, читалища и др.), създадени и регистрирани съгласно действащото законодателство, на основание чл. 20 от Закона за статистиката. Таблиците за сдруженията и фондациите са разработени на основата на данни, събирани с ежегодно провеждано статистическо изследване от НСИ. Обект на наблюдение са: фондации, бизнес организации и организации на работодатели, професионални и творчески съюзи, сдружения на кооперативни организации, синдикални и други нетърговски организации.

         Брой на предприятията с нестопанска цел, съгласно това в чия полза осъществяват дейност - обществена или частна

Изт. НСИ

            От таблицата се вижда, че през 2014 г. едва 2,3% от предприятията с нестопанска цел в обществена полза извършват дейност на религиозни организации. Ако екстраполираме резултатите от преброяването (Вж. част 1) ще се окаже, че за 2014 г. около 166 от тях са на БПЦ. Приблизително подобни са и резултатите за останалите години.

         Разпределението на Юридическите лица с нестопанска цел извършващи религиозна дейност не е равномерно на територията на страната (Вж. Приложение 1). Най-голям брой организации извършват дейност в големите градове (данните са за 2014 г.):

София - 74 броя;

Пловдив – 36;

Варна – 24; 

Бургас – 27.

Това е логично, с оглед на дейността на тези ЮЛНЦ, тъй като те оперират най-вече в сферата на благотворителността, социалното подпомагане и доброволчеството.

/продължава

--------------------------------------------

[1] Религиозните норми, например, забраняват на мюсюлманите да се занимават с лихварства, т.е. да получават доход под формата на лихва. Освен това религиозна „забрана“ има и по отношение на всякакъв род дейности, които са грях, според религиозните норми – инвестиране в производството на алкохол, свинепроизводство и пр. бизнес дейности. Във всяка ислямска финансова структура има създаден собствен регулатор – шериатски съвет, който внимателно следи за чистотата на всички финансови процедури. Като правило мюсюлманските банки се включват в проектното финансиране, като инвестират средства в предварително проучени и селектирани бизнес организации, влизайки с определен дял в съответната компания и за сметка на това получават доход под формата на печалба, а не лихва. Ето някои ключови понятия на ислямските финанси:

Риба – даването на пари на заем при определена лихва, лихварство. Забранено от шериата и се смята за тежък грях. Ислямът осъжда печалбата получена без труд.

Мурабаха – покупка от страна на банката на определена стока, напр. битова техника, автомобил, жилище и др., и последващата й продажба на клиента. Може да се сравни с класическата ипотека или потребителски кредит при конвенционалните финанси. Потребителят купува стоката от банката на разсрочено плащане при предварително договорена надценка. По този начин финансовата институция получава печалба, а не лихва.

[2] Изт. Данни от регистър БУЛСТАТ за епархиите на БПЦ на територията на Република България; «източници на финансиране - такси за услуги с непаз. характер (изчисления на автора).