Църковната икономика & опит за измерване

(част 1)

Гл.ас. д-р Петкан Илиев

Приносът на контрабандата, търговията с наркотици и проституцията в брутния вътрешен продукт (БВП) за 2015 г. беше оценен на около 0,2%. И трите дейности са в сферата на скритата икономика, т.е. черна икономика, която остава извън законовите норми. В същото време има дейности, които генерират доходи, заетост, парични потоци, но също остават в скрития сектор, защото просто са неотчетени поради различни причини. Един такъв сектор е църковната икономика.

Църквата винаги е била нещо повече от религиозна институция. Тя е играла важна роля в икономическия, социалния, културния и политическия живот на българското общество.

Изучаването на икономическата теория и стопанската дейност на религиозните организации е от съществено значение за съвременната икономика на България, където православието и отчасти католицизма наред с мюсюлманското вероизповедание, играят важна роля в обществено-икономическия живот на страната. При това религиозната стопанска и социална дейност може да изпълнява ролята на съществена обединителна функция на различните конфесии[1] особено по отношение на благотворителността и милосърдието. На практика това би подкрепило реализацията на още една важна функция на конфесионалните общности – запазването на политическата стабилност в страната особено в условията на финансово-икономическа криза.

Анализът на религиозната дейност в нейния социално-икономически аспект може да се обособи в три основни направления, представляващи нейните съставни елементи:

1) същинска религиозна дейност, която може да бъде оценена и е част от стопанския оборот, генерираща определени приходи, респ. разходи;

2) стопанска религиозна дейност, която функционира на принципите на бизнес сектора – църковните земеделски стопанства и предприятия;

3) социална религиозна дейност извършвана на принципите на социалните предприятия – социални трапезарии, кухни, приюти и пр. Тези дейности формират същността на т. нар. „църковна икономика“.

В повечето конституции и национални законодателства терминът църква е заменен със синоними като “религиозни институции”, “организации” и др. В повечето страни е запазена административната регистрация на новите религиозни общности, т.е. от орган на изпълнителната власт, а не от съдебната. Последното бе въведено в България със Закона за вероизповеданията от 2002 г. Друга особеност е категоризирането на религиозните общности на религиозни институции/организации и религиозни групи. Обикновено първите са със статут на юридически лица, докато вторите имат ограничени правомощия, предимно за богослужебната им дейност. Това важи почти за повечето бивши социалистически страни с преобладаващо православно население. В България няма подобно категоризиране на вероизповеданията, което заедно със съдебната регистрация, доведе до рязък скок в броя на религиозните институции у нас от 31 на 95 за периода 2002-2007 г.[2] Към 30 октомври 2015 година регистрираните вероизповедания вече са 145 на брой.[3]

            Нарастващата социално-икономическа дейност на БПЦ и потенциала, който тя притежава, като активи и историческо наследство, ни позволява да говорим за формирането на един специфичен и обособен подсектор в постсоциалистическата икономика на България, назоваван от нас „църковна икономика“, която ще увеличава своята роля и размер независимо от броя на вярващите в страната.

Поради обективни икономически причини осъществяването на дейности от страна на религиозните организации и институции е силно затруднено. Намирането на ефективен механизъм за стимулиране на извършването на тези дейности в обществена полза би довело до облекчаване на участието на държавата в някои публично-стопански сфери, като социалната, сектора на благотворителността, земеделския сектор, културно-историческото наследство, туризма и пр.

Като цяло информационната обезпеченост на изследванията на църковната икономика е недостатъчна, вкл. и по методологически причини, поради което е нужно за анализа обединяване/компилиране на данни от различни информационни източници.

Националната статистика на Република България не изследва и не отчита пряко дейността на Църквата в двете и направления (религиозни и стопански дейности). Същевременно НСИ обработва годишните отчети на Юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), като в това число включва и дейността на религиозните организации. Те обаче не са класифицирани по вероизповедна принадлежност и затова за техния обхват и дейност може да се екстраполира вземайки предвид резултатите от последното преброяване на населението през 2011 г.

Окончателни резултати от преброяване 2011 г. относно вероизповедната принадлежност в Република България*

*В таблицата са разпределени данните за лицата отговорили на доброволния въпрос за самоопределяне по вероизповедание. Данните са конфиденциални съгласно чл. 25 от Закона за статистиката.
Изт. Национален статистически институт nsi.bg

Стопанската дейност на религиозните организации, в частност  на Българската православна църква и икономическите им взаимоотношения с останалите стопански агенти (домакинства, фирми и държава), са слабо изследвани, но представляват една изключително интересна сфера на икономически отношения. В тази връзка те следва да бъдат анализирани за да се разкрият определени закономерности и модели на тяхната социално-икономическа дейност, която е доста разнообразна като форми и проявление, и зависи от много, в това число и неикономически фактори.

Особеният интерес към социално-икономическата дейност на религиозните организации до голяма степен се провокира и от двойствения им публичен статут, което на практика е неотстранимо противоречиe наложено от този статус. От една страна, Църквата е призвана да осъществява невидимата духовна връзка между хората принадлежащи към една и съща религиозна общност, както и между вярващите и Абсолюта, а от друга – Църквата представлява една самостоятелна самоуправляваща се обществена организация, с изградена хоризонтална и вертикална йерархическа структура, явяваща се субект на правото, в т.ч. и правото на собственост, и което е особено важно като субект на социално-икономическите отношения.

Църквата като икономически субект не може да съществува без формирането на определен бюджет, включващ приходна и разходна част, измерени в парично изражение. Най-лесният и очевиден начин за попълване на приходната част на бюджета на църквата са доброволните пожертвования на вярващите. Но ако бюджетът на църквата се формира само от доброволни дарителски вноски, то той не би представлявал за нас особен интерес, имайки предвид факта, че съществуват много други подобни организации формиращи своя ресурс по линията на благотворителността, за сметка на членски внос, трансферни плащания и пр. постъпления (професионални сдружения, детски и социални домове, пенсионни фондове и др.), чиято роля в икономиката на една страна е значително по-голяма. Църквата обаче, не само разходва дарените й парични средства и активи, но за сметка на различни стопански, религиозни и социаелни дейности попълва приходната част на църковния бюджет. В частност, църквата произвежда и продава стоки и услуги, генерирайки по този начин определени приходи, респ. печалба.

Църквата, като събирателно понятие, в лицето на своите поделения – църкви и манастири, произвежда и предлага на пазара голямо разнообразие от стоки и услуги, които са пряко свързани с църковната дейност или са резултат от същинска стопанска дейност – производство на селскостопански продукти, продукти на преработващата промишленост, козметични продукти и пр. Те могат да бъдат, както материални предмети, необходими за извършване на религиозните ритуали (напр, свещи), така включват и самото извършване на съответния ритуал от страна на свещеника (като кръщение, погребални ритуали, освещаване и пр.). Но ако материалните обекти за покупко-продажба могат да бъдат описани и анализирани с помощта на категориалния апарат на икономическата теория – започвайки от факторите на производство и завършвайки с принципите и елементите на пазарната конюнктура, то услугите, които предлага един свещеник са много специфично благо. В случая, самите принципи на икономически отношения са в противоречие с принципите на религиозното поведение. Този принципиален конфликт е толкова очевиден и толкова дълбок, че предполага възможността да се говори за съвършено различни, а в определен смисъл, и за противоположни архетипни[4] модели на икономическо поведение. В първият случай, става въпрос за договорен модел на взаимоизгодни отношения формиран на базата на пазарните принципи, във втория- за акт на безусловна комерсиализация на услугите предлагани от страна на свещеника, т.е. невидимото духовно начало се сблъсква с грубата действителност на ежедневното икономическо битие.

Анализът на социално-икономическата дейност на Българската православна църква (БПЦ) е свързан с дефинирането на статута на самостоятелното юридическо лице, което е носител на стопанските и социални отношения.

В социално-икономическия оборот участват самостоятелно само тези местни поделения на вероизповеданията, които са признати за юридически лица по силата на чл. 10 от Закона за вероизповеданията[5].

            Според Устава на БПЦ, чл. 13, юридическото лице, което извършва самостоятелно религиозни, социални и стопански дейности е Църквата с конкретното и наименование в даденото населено място.

Устав на БПЦ, чл.13

Тоест, в йерархичната структура на БПЦ, юридическите лица на три равнища са:

Църкви и манастири;

Митрополии

Българска патриаршия (Св. Синод)

(Следва продължение)

-----------------------------------------------

  [1]Конфесия (лат. confessio — изпове́дание) или вероизповедание – особеност на вероизповеданието в рамките на определено религиозно учение. Терминът „конфесия“ е синоним на определено направление в рамките на една отделна религия и понякога се отъждествява с термина „деноминация“. Широко разпространено е мнението, че християнството се подразделя на три основни конфесии: католицизъм, протестанство и православие.

[2]Вж. http://feeds.feedburner.com/ReligionAndPoliticsInEasternOrthodoxy, Posted 25th July 2013 by Daniela Kalkandjieva, „Църква и държава: европейски модели и практики на конституционно разделение“ (изложение подготвено от автора по поръчка на Парламентарната комисия по човешките права и въпросите на вероизповеданията - 18 февруари 2008 г.).

[3]Вж. http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/51/ID/5476р, Стенограма от 148-то заседание  на 43-тото Народно събрание – София, петък, 15 януари, 2016 г., на въпрос на народния представител Явор Хайтов относно състояние на източноправославните храмове в Република България – отговор на министър-председателят господин Бойко Борисов.   „На въпроса Ви какъв е общият брой на местата за извършване на религиозни обреди на вероизповедания, във връзка с разпоредбата на чл. 6, Приложение № 1, т. 10 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет беше възложена задачата да се изработи картотека и регистър на религиозните храмове на всички религиозни институции, регистрирани в страната от Софийския градски съд – 145 бр. към 30 октомври. Изготвените картотека и електронен регистър обхващат всички регистрирани от Софийски градски съд религиозни институции към този момент.“.

[4]Архетип в психологията е модел на обект, личност или начин на поведение. Понякога терминът се използва със значението на стереотип.

[5] Според чл. 10. (1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.

(2) Българската православна църква е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в нейния устав.

--------------------------

снимки: pixabay.com