Цялата Тракийска низина е "вино"

Няма изненади и въпроси по отношение на лозята и виното, ако добре познаваме историята на първомайския край. Няма "път на виното". Цялата тракийска низина е вино. Това коментира за БТА Елена Божинова, ръководител на екип за археологически проучвания в района на първомайското село Драгойна.
По думите й от десетки хиляди години местното население живеело с тази напитка и се препитавала от нея. В ежедневието на траките виното е в основата на цялото им битие -
от произвеждането на самата напитка до производството на съдове за него - за съхранение, транспорт и пряка консумация, твърди археоложката. Археологическите разкопки в района показват, че 90 на сто от съдовете са свързани с виното. А, че този край е лозарски говори и фактът, че по северните склонове на връх Драгойна няма разкрити поселища, защото там винаги, както и сега, са се оглеждали лозя, твърди Божинова.
Освен, че са произвеждали и пиели от елексира, траките са и внасяли вина - като добри познавачи и като хора с пари, коментира археологът. Древният път на виното към тракийската низина е минавал по река Марица, като едно от най-популярните по онова време и най-купувано е било тасоското вино, контролирано и гарантирано с уникални печати.
Доказателство, че предците ни от днешната първомайска околия са пили такова вино е, че в района на Драгойна са намерени два печата от винените гаранти от о. Тасос,
посочва Елена Божинова. Те са от края на 5-ти и началото на 4-ти век преди Христа. Пак само в Тракия са открити най-ранните съдове за пиене на вино, наричани губеле, изработени от микенска керамика. Останките говорят, че те са почти ювелирно изработени и предназначени за владетели. Те са от Тесалия и са от 13 - 14
век преди Христа. Затова археологът твърди, че всичко около Първомай и Драгойна е свързано с виното.
Лозарството и производството на вино остава в "короната" на първомайската община и днес, коментира за БТА кметът на община Първомай Ангел Папазов. С общи усилия и
упоритост лозовите масиви в общината се увеличават с всяка година, за което, по думите му, "вина" имат младите. Расте и броят на винарите, а заедно с това и качеството на виното. Само през последната година лозовите масиви са се увеличили с 5 000 дка и вече са достигнали до 15 000 дка - все качествени сортове.

И ако Родопската яка и Асеновградския район са известни с мавруда, то землището на Първомай се слави с мерло, а село Православен е "меката" на сорта каберне-совиньон. Пак тук се произвежда едно от най-редките, но търсени, най-вече в Турция
вина - бял мавруд. Двете големи изби произвеждат годишно около 2 600 тона вино, а никой не се захваща да изчисли на колко тона годишно излиза домашното вино. Кметът е сигурен обаче, че няма домакинство, което да има под 200 литра. Най-много са лозята в земите на селата Дебър, Татарево, Искра. И днес винарите твърдят, че "доброто вино става от хубаво грозде, хубави съдове и майсторлък", а в Първомай ги има, твърди Ангел Папазов.