АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Това посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на изследването на ИССИО за потребителските цени и заплатата за издръжка към края на септември тази година.
Членовете на НСТС обсъдиха проект на постановление на служебното правителство линията на бедност за 2025 г. да бъде 638 лв. За тази година тя е 526 лв. Представителите на бизнеса подкрепиха предложения от кабинета размер, но според КНСБ линията на бедност за 2025 г. трябва да бъде по-висока - 667 лв.
Сключените нови 39 споразумения са с общините Царево, Елена, Свищов, Дупница, Кюстендил, Берковица, Трън, Долни Дъбник, Левски, Кнежа, Бяла, Неделино, Велики Преслав, Ямбол, Несебър, Чавдар, Роман, Димово и Казанлък.
Линията на бедност за 2025 година трябва да бъде 667 лева, а не 638 лева, както предвижда проект на правителствено постановление. Tова се посочва в позиция на КНСБ, изпратена до служебния социален министър Ивайло Иванов. Срокът за обществено обсъждане на проекта е 12 август.
Доходът, необходим за издръжка, нараства с 1,1% на тримесечна база и с 4,3% на годишна база, отбеляза Димитров. Той добави, че в периода март 2023 - март 2024 г. издръжката на живот е нараснала със 107 лв. за тричленно семейство и с 60 лв. за сам човек.
Това съобщи председателят на КНСБ в дружеството Стефан Стефанов. "Централата няма да работи в момента тъй като пазарът е с много ниски котировки - 145 лева за мегаватчас, при положение, че себестойността е 250 лева и не е рентабилно да работи. Вносът на електроенергия в момента е на много ниски цени".
„За да отвори далечни пазари на нашата индустрия, глобалната свободна търговия жертва селата ни, които обезлюдяват, и къса връзката между хората и земята“, смята българският евродепутат Иво Христов.
Искането на КНСБ и ФТС за повече средства в държавния бюджет в размер на 37 млн. лв целево за увеличение на заплатите в сектора е свързано с желанието ни за защита на професионалните и социалните интереси на работещите в градския транспорт.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров обърна внимание, че двата синдиката са били против първоначалния вариант на пътната карта. Според него актуализираната пътна карта е втората стъпка от постигнатото споразумение.
През 2023 г. най-много средства получават именно големите общини – Столична (23,11 млн. лв.), Кърджали (6,43 млн. лв.), Габрово (6,27 млн. лв.), Стара Загора (5,84 млн. лв.) и Варна (5,73 млн. лв.). В другия край са слабонаселени общини като Челопеч и Чавдар (по 220 хил. лв.), Кричим, Копривщица и Антон (по 260 хил. лв.). Общо 106 общини получават под 1 млн. лв. целева субсидия за капиталови разходи за 2023 г.