Чавес - противоречивото лице на социализма

Уго Чавес, който беше преизбран за нов 6-годишен мандат като президент на Венецуела, наложи като силната личност в страната още когато беше избран за първи път през 1998 г, предизвиквайки противоречиви реакции както в своята страна, така и в чужбина със "социалистическата си революция" и буйния си и многословен стил.
Този бивш парашутист, който днес е отслабнал заради лечението, след като му беше открит рак на простатата през 2011 г., е печелил всички избори, на които се е представял, независимо от обвиненията на неговите опоненти в "авторитарно управление". Вчера той бе избран с 54,42% от гласовете срещу 44,97% за опонента му от опозицията Енрике Каприлес Радонски след преброяването на 90% от бюлетините. Тази победа му гарантира - ако здравето му позволи - да остане най-малко до 2019 г. начело на страната с най-големите петролни залежи в света, за да продължи своя "социалистически проект на 21-ия нек".
През последните месеци някогашният пламенен оратор отслабна и оплешивя след лечение в Куба, но днес твърди, че е напълно излекуван. Роден през 1954 г., дете на учители в щата Баринас, баща на 4 деца и католик, развеждан два пъти, Уго Чавес започна да лансира своя социалистически проект през 1982 г. вдъхновен от идеите на Симон Боливар, емблематична фигура в борбата за независимост срещу испанците.
През 1992 г. подполковникът се опита, но без успех, да извърши военен преврат срещу президента Карлос Андрес Перес, който го изпрати в затвора за 2 години, но точно това го направи много популярен. Шест години по-късно кандидатът на коалиция от леви партии спечели изборите с 56% от гласовете. Като ръководител на страната с най-голям износ на петрол в Южна Америка Уго Чавес изгради своята популярност благодарение на многобройни социални програми в здравеопазването и образованието. От тогава той се радва на всеобщото уважение на бедните класи и непрекъснато повтаря, че е върнал тяхното "достойнство".
Опозицията обаче го обвинява в еднолично управление и в манипулиране на медиите в името на една-единствена кауза - оставането му на власт. Преди да се разболее той беше хиперактивен, непреклонен пред опонентите си, харизматичен, способен да омеси в една и съща реч романтични песни, псувни и прояви на ерудираност. Чавес разви неконвенционален управленски стил, разчитайки на своя инстинкт, но и на военното си образование.
"Уго Чавес е противоречива смесица от левичарство и милитаризъм", посочва историчката Маргарита Лопес Маия, бивша негова привърженичка, присъединила се към опозицията. След като се провали в опита за преврат, през 2002 г. президентът реши, че светът се дели на приятели и противници, и окачестви своите опоненти като "предатели и безотечественици".
Извън страната той е образец, но и щедър дарител, на редица латиноамерикански ръководители от левицата. Пламенен радетел за единството на Латинска Америка, той изгради структури за регионална интеграция и създаде стратегически съюзи с Русия, Китай или Иран, като не пропуска да изрази подкрепа на оспорвани ръководители като либиеца Муамар Кадафи, иранеца Махмуд Ахмадинеджад или сириеца Башар Асад. В същото време обаче проявява прагматизъм, като, например, никога не прекъсна износа на петрол за САЩ въпреки лютите си критики срещу "американския империализъм". /АФП/БГНЕС