Чавес по стъпките на България

www.ivo.bg
Старата съветска мечта да натрива носа на американците чрез индианците е на път да се материализира. СССР успя с Куба. Тя и до днес е червена, но етнически е по-скоро черна. Докато Венецуела е напълно представителна в това отношение. Там на власт са индианците.Венецуела не е Куба. Тя има огромни огромни петролни залежи. Венецуела може да си купи всичко и не срещу захарна тръстика, а с американски долари. Като всеки богат купувач може да си позволи всякаква екзотика като си избере от световния супермаркет най-доброто по собствен вкус. И ето, че президентът Уго Чавес „тръгна на пазар”. Подписа за тази цел в Каракс с руския премиер Владир Путин договорености в оръжейната, енергийната, нефтената и автомобилната сфери.
Русия ще снабди Венецуела с оръжие на стойност 2,2 млрд. долара. Ето нещо, което напомня на истроията с Куба, но да се надяваме да не доведе до криза от рода на „карибската”, която изправи през 1963 г. света на ръба на ядрената война.Освен това Русия ще изгради първата във Венецуела АЕЦ. Това пък носталгично се връзва с „първата на Балканите”, част от която спешно трябваше да бъде закривана по технически причини, за да позволят на България да си изуе валенките, с които не пускат в общия европейски дом.
Атомната електроцентрала ще бъде проектирана, построена и въведена в експлоатация изцяло от руски специалисти. Не е ясно само колко хиляди кадри ще потекат в двете посоки през Атлантика – евтино, удобно и логично. Иначе е ясно – виж къде пробива руската ядрена енергетика и не питай що за държави са това. По този показател сме в един отбор с Китай, Иран и Венецуала, но не и с която и да било западна държава.Но от гледна точка на символиката черешката върху тази руска салата е споразумението за доставката на 2250 автомобили „Лада“, създаването на организация за обслужването им, а на по-късен етап и създаването на аватомобилен завод във Венецуела, където ладите ще бъдат сглобявани.
Колко ли трябва да мразиш американците, японците и европейците, за да накажеш народа си по този начин тъкмо с руски возила. Да караш „Лада” напук на империализма си е вече „statement” ( в свободен превод – демонстрация). Но да си построиш през 21 век цял завод за автомобили, емблематични за съветската технологична изостаналост от края на 20 век, това вече е друг вид декларация: самопризнание за откровена идеологичекса неадекватност. При това го правиш не от бедност ( което щеше да е разбираемо), а на инат.Има обаче и една специална новина, която подсказва въможен изход от така създалата се обстановка на извънредна венецуелско-руска дружба. Подписан бе и меморандум, третиращ установяването на по-близки отношения и сътрудничество между руската компания „Аерофлот“ и Венецуелския консорциум по авиационна промишленост.
За всичко са помислили другарите : когато настъпи моментът индианците да се възползват от възможностите да поискат политическо убежище в своята червена прародина, ще могат да го направят уютно на крилата на собствените си държавни самолетни компании, вместо да пълнят алчните империалистиески гуши. А такъв момент, след като те качат насила на „Лада”, винаги идва. Доказано е. Човек не индианец – дори българин да е, пак се стреми към най-доброто.Ех, къде е Брежнев да се порадва на Путин, който превърна съветските пропагандни клишета за съчувствието към индианците като жертва на Чичо Сам в прагматично действие, с което иска да му накриви цилиндъра.
Не знам за мечтите, но Путин сбъдва вицовете. Това трябва да му се признае.Впрочем, понеже в тази история ( и в историята изобщо), има място за поука, ето каква е тя за нас: Венецуела, при цялата шантавост на подхода си да бъде „анти” на всичко американско в момента, поне е искрена. Докато нашите управляващи се правят на „американци”, но заговорничат в полза на „вечната дружба” със същия този Путин. И да ви призная, като се извинявам за не много патриотичното на пръв поглед изявление, но Уго Чавес ми е по-симпатичен – казва си каквото мисли и е последователен. А искреността е винаги за предпочитане пред лицемерието.

Снимка: Reuters