Чака ли ни кредитна катастрофа?

Хубен Ненчев
Мечтата за живот на заем – харчи днес, плащай утре, вече загива в България. И това, за което многократно сме говорили и писали, а БНБ с възмущение е отхвърляла, стана факт: Централната банка призна, че делът на лошите и на преструктурираните банкови кредити е стигнал рекордни стойности - 21,56% от общия банков портфейл в края на септември 2011 г. Което си е почти катастрофа, защото преди 5-6 години от БНБ твърдяха, че прехвърлянето на границата от 10-12% лоши и класифицирани кредити е симптом за системна криза в системата.
Днес към тази планина несъбираеми вземания се прибавиха и лошите заеми, разрешени от небанковите кредитни институции, както и стигналата 200% БВП междуфирмена задлъжнялост. Така бизнесът и гражданите се гърчат под тежестта на планината несъбираеми заеми, независимо че именно трезорите направиха преди години всичко възможно да се стигне до тук с крайно лекото финансиране без преценка на бъдещите рискове.
Чака ли ни обаче нова кредитна катастрофа като през 1996-1997 г? Определено „Не!“, но съществуват най-малко три сериозни фактора, които наливат бензин в огъня на евентуална кредитна криза.
Първо, въпреки доброто си балансово състояние, големите и средните български банки са притиснати от кризисното състояние на своите майки. А именно на тях доскоро те разчитаха за получаване на свеж финансов ресурс при кредитната експанзия от периода 2003-2008 година.
Второ, структурата на българската икономика, е твърде постиндустриална и по тази причина кредитополучателите са ситуирани в рискови сегменти като услугите, земеделието и посредничеството, но не и в производството. Според НСИ за деветте месеца на 2011 г. България е произвела стоки и услуги за 55.8 млрд. лв., в които делът на услугите е 57.65%, на индустрията - 26.8% и на аграрния сектор - само 9.5%.
Ако се разходите днес по улиците на София, ще видите нерадостна картина – почти всеки трети или четвърти магазин стои празен, а делът на хората, препитаващи се на – и около БФБ, например, е драстично намалял заедно с търговията на капиталовото тържище.
Трето, доскоро сферата на услугите бе онзи спасителен пояс за мнозина в депресивните и деиндустриализирани райони като Видин, Враца, Монтана или Русе. Днес тази възможност е почти изчерпана. Така се стигна до тези 21,56% лоши и преструктурирани банкови кредити, към края на септември 2011 г. Към тях трябва да се прибави и аналогично количество лоши кредити и в лизинговите дружества - 22,8%, според БНБ, при свиване на общия лизингов портфейл с 3% за третото тримесечие на 2011 г. и с 36% спрямо върховата в кредитирането 2008 година.
Какво представляват тези 22,79% необслужвани лизингови финансирания? Става дума за 847 млн. лв., което определено не е малко, защото се натрупва върху милиард и малко лоши заеми в банковата система. В същото време трезорите, въпреки политиката си на «меки подходи» при събиране на вземанията си, увеличават продажбите на имоти с необслужвана ипотека, според агенция “Адрес”.
“Продавачите с финансови затруднения се увеличиха с над 20% през последните няколко месеца. Хората, изтеглили кредит, който нямат възможност да погасяват редовно, разбират, че изчакването на продажбата не е оправдано финансово, защото с всеки изминат ден тежестта върху длъжника се увеличава, докато очакване за повишаване на цената на залога липсва“, твърдят от агенцията.
Но „меката политика“ на българските банки към техните длъжници само увеличава бремето на дълговете, защото обикновено - без да променя главницата, тя води до неимоверно нарастване на дължимите лихви заради увеличаването на срока за издължаване и капитализиране на просрочията. Вярно е, че това дава шанс на длъжника, но е нож с две остриета – нараства и рискът той да загуби не само обезпечението, но и да остане с непогасен дълг, защото обикновено на публичен търг се постига цена, равна или дори по-малка от 60%, спрямо търсената сума.
В не по-добро състояние е и бизнесът - фалитите на фирми се увеличат лавинообразно и частните съдебни изпълнители вече очакват за 2011 г. близо двоен ръст на фирмените фалити - до 350 компании, твърди Ивайло Тосков, мениджър отдел "Щети и събиране" в "Кофас България". Най-много банкрути се очакват в търговията, строителството и промишлеността. Според изпълнителния председател на БСК Божидар Данев, междуфирмената задлъжнялост се е увеличила с около 20% спрямо 2010 г., което още повече утежнява събирането на вземанията на банките и лизинговите дружества.
Остава открит и въпросът какво може да се направи? България е във валутен борд и т. нар. количествени улеснения – или наливане на пари в икономиката чрез пускане на печатарката, са невъзможни. Държавата е в много тежко финансово състояние и не може да замести временно в дълг длъжниците, както правят на други места по света.  Не е възможно и създаване на Банка за лоши кредити пак по същата и други причини. Затова ни остава само да чакаме нещата някак си да се оправят...Но възможно ли е това?