Частният сектор отстъпва в 205 общини

Адриан Николов, ИПИ

В контекста на обсъждането на предложения миналата седмица държавен бюджет и нуждата от съкращаване на бюджетния дефицит влязоха и разходите за заплати в публичния сектор. Въпреки че този въпрос обикновено не се разглежда в регионална перспектива, важно е да се има предвид и че оптимизирането на разходите за администрация биха могли да дойдат и по линия на рационализиране на заетостта в общинските администрации и споделяне на част от функциите им. На „265 истории за икономика“ представяме показатели за заетостта в публичния сектор по общини, както и динамиката през последните четири години.

Най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (87%) и Бойница (91%), където на практика частният сектор отсъства. Интересен пример за висок дял на наетите в обществения сектор е и Раднево (80%), където са и едни от най-високите заплати в страната, благодарение на важната роля на енергийния сектор. В цели 43 общини този дял обаче надхвърля половината наети, като те са концентрирани в няколко района – в Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара Планина и Североизтока. Броят на тези общини е нараснал с 9 през последната година.

На обратния полюс са  3 общини – Марица, Родопи и Божурище – където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 29 общини той е под 20%. Тенденцията обаче е броят на общините, където частният сектор има толкова силен превес да намалява. Прави впечатление, че повечето общини с малък дял на наетите в публичния сектор са най-вече по-малки общини с много силно развита индустрия. Що се отнася до големите икономически центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора – делът на публичния сектор в тях гравитира около 20% – близо до средния за страната 24%.

В 205 общини делът на наетите в обществения сектор остава непроменен или се увеличава  за периода след 2018 г., като най-видим е ръстът в Добрич-селска община (17 пр.п), Симеоновград (14 пр.п.) и Хитрино, Пордим и Аврен (по 11 пр.п.). Спад е отчетен в едва 52 общини, но в 30 от тях то е с под 2 пункта. Повишаването на дела на наетите в публичния сектор е част от по-дългосрочна тенденция, като годината на пандемия значително ускори тези процеси.

Причините за негативната динамика са очевидни – почти целият удар на кризата върху пазара на труда беше концентриран в частния сектор, докато работните места в обществения бяха относително по-стабилни. Възстановяването през 2021 г. пък е силно неравномерно, като по-слабо развитите региони на страната регистрират по-бавен икономически растеж, и оттам по-бавно възстановяване на частната заетост. Това от своя страна поставя под съмнение способността на редица по-малки общини да поддържат местните си икономики жизнеспособни в средносрочен план при положение, че във все повече от тях държавата се явява основен работодател.

Нищо от това не означава, разбира се, че една евентуална реформа на териториалното устройство или начина на предоставяне на услуги от общините предполага автоматичното премахване на общините, където държавата е основен източник на поминък за местното население. Този тип самостоятелност и икономическа жизнеспособност обаче определено трябва да залегнат в евентуален анализ, който цели да подобри работата на общините и да оптимизира публичните разходи към услугите, които предоставят.