ЧЕЗ: 10 г. за изкупуване на трафопостове

Около 10 години ще са нужни на електроразпределителното дружество ЧЕЗ да изкупи построените от строителни предприемачи съоръжения, присъединени към мрежата, при настоящите одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) инвестиции. Това заяви за БТА Петър Докладал, регионален мениджър на ЧЕЗ за България. Докладал посочи, че ако ДКЕВР е приела поисканото от ЧЕЗ увеличаване на одобрените годишни инвестиции до 152 млн. лева, дружеството би могло да изкупи всички съоръжения в рамките на три - четири години. Натрупването на задължения към инвеститорите е резултат от комбинацията на два основни фактора - засилените темпове на строителство в Западна България преди началото на кризата и недостатъчните инвестиции, които държавният регулатор одобрява на компанията в последните години, поясни регионалният мениджър на ЧЕЗ. "ЧЕЗ оперира в най-гъсто населената част от България. Тук се намира столицата, където са сградите на всички ключови държавни институции и международни представителства, както и най-важните учебни, социални и болнични заведения. На практика тук е концентрирана сериозна част от населението на България. Съответно тази част от страната бе обект на активно строителство. Това наложи изграждането на много нови трафопостове от страна на предприемачите, но недостигът на инвестиции през последните години забави темповете на изкупуването им", разказа Докладал пред БТА. Петър Докладал посочи, че дружеството е предвидило последствията от тази ситуация и преди началото на регулаторния период е предложило да му бъдат одобрени инвестиции в размер на 450 млн. лева за петте години. Одобрените от ДКЕВР инвестиционни разходи са със 100 млн. лева по-малко. В момента сумата, която ЧЕЗ дължи на строителните предприемачи за неизкупени енергийни съоръжения, е 120 млн. лева, отчитат от дружеството. "Ограниченият обем признати инвестиции не ни позволява бързо да изкупим тези съоръжения.", коментира Докладал. Според Докладал основна причина за натрупването на задължения от страна на ЧЕЗ е недостигът на одобрени инвестиции с оглед на особеностите на обслужваната територия. "Към момента трите електроразпределителни компании, които оперират в България, са изправени пред доста различни условия. Инвестициите, които се одобряват от регулатора за различните части на страната, са несъпоставими и за съжаление нашите клиенти са в неравнопоставено положение спрямо живеещите в районите, обслужвани от другите две компании. Мога да илюстрирам това твърдение с конкретни примери: докато при настоящия одобрен инвестиционен обем ЧЕЗ може да инвестира средно 35 лева на клиент, то при другите две компании тази сума е съответно 65 лева за Североизточна България и 75 лева за Югоизточна България", каза Петър Докладал. По думите му подобно е съотношението и при средствата, които всяко от дружествата може да вложи в квадратен километър обслужвана площ. Предвид особеностите на обслужваната от ЧЕЗ територия необходимостта от инвестиции в електроразпределителната мрежа е дори по-голяма в сравнение с останалите райони, смятат от дружеството. Петър Докладал посочи, че присъединяването на съоръженията към електроразпределителната мрежа във възможно най-кратки срокове става по настояване на предприемачите, които са ги изградили. Докладал припомни, че решението за обема на одобрените средства е от компетенциите на държавния регулатор. От ЧЕЗ са подготвили и внесли в ДКЕВР списък с реда на изкупуването на обектите, към които имат ангажимент. В зависимост от размера на одобрените инвестиции ЧЕЗ ще ги изкупи със съответните темпове. В отговор на въпрос как ще се отрази върху възможността за изплащане задълженията към инвеститорите повишението на цената на електроенергията от 1 юли 2011 г. с 1,37% вместо с поисканите от ЧЕЗ 13.12%. Петър Докладал заяви, че това решение ще окаже негативно влияние върху възможността на компанията да инвестира в електроенергийната инфраструктура и ще удължи сроковете за изкупуване на съоръженията, изградени от инвеститорите. "Липсата на инвестиции ще се отрази и върху темповете на обновяване на активите от електроразпределителната мрежа с цел повишаване на сигурността и качеството на доставките. Недостигът на средства няма да позволи и оптималното развитие на мрежата. Всички тези фактори могат да се отразят негативно върху икономическото развитие и инвеститорския интерес към страната", коментира Докладал. Според него инвестициите в енергийната инфраструктура като част от цялостната инфраструктура в населените места не бива да бъдат ограничавани.