Челопеч и Козлодуй отново лидери по заплати

Инициативата на Института за пазарна икономика (ИПИ) за разпространение, визуализация и анализ на общински данни – „265 истории за икономика” (www.265obshtini.bg) – навлезе в третата си година. Усилието на ИПИ е подкрепено от водещи български компании и сдружение на бизнеса, като цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България. Огромният интерес към публикуваните данни и интерактивните карти на „265 истории за икономика“ превърнаха новата страница в една от най-успешните инициативи на ИПИ през изминалите години.

Къде са най-високите заплати в страната в годината на пандемията?

Традиционно данните за заплащането по общини предизвикват най-голям интерес. ИПИ навлиза в третата година на инициативата с карта на заплащането по общини през 2020 г. Данните показват средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в 265-те общини в страната – това включва както наетите в частния, така и наетите в обществения сектор. Картата на заплатите дава и по-дълъг ред данни – обхваща периода 2016-2020 г.

Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2020 г. е в община Челопеч (2 628 лв.). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 336 лв.), следвана от Пирдоп (1 936 лв.) и Раднево (1913 лв.). Столична община е на 5-та позиция (1 913 лв.), а топ 10 в страната се допълва от Гълъбово (1 830 лв.),  Девня (1 745 лв.), Елин Пелин (1 638 лв.), Панагюрище (1 528 лв.) и Божурище (1 540 лв.). За поредна година най-високите заплати в страната са в малки общини с големи работодатели – водещи са общините в Средногорието, на чиято територия има развита добивна и свързана с нея преработваща промишленост, както и в общините с много големи предприятия в енергийния сектор.

Прави впечатление и силното представяне на индустриалните общини в периферията на най-големите икономически центрове. В топ 20 по заплати в страната влизат 1) общините Елин Пелин, Божурище и Костинброд от широката периферия на София; 2) общините Девня и Белослав в непосредствена близост до Варна и 3) общините Марица, Куклен и Брезово до Пловдив. Успешният модел на трите водещи центъра в страната – София, Пловдив и Варна, стъпва на развитие на услугите в рамките на града – водени от бурния растеж в дигиталната сфера, и силна индустрия в периферията, която се ориентира към по-високата добавена стойност и носи добри заплати.

  Положителните процеси преди пандемията водят до ръст в средната заплата във всяка община в страната в периода 2016-2020 г. (виж карта на динамиката). Средната заплата на наетите лица в 182 общини в страната бележи ръст между 40% и 60% за пет години. Начело отново са малки общини, като в топ 3 влизат общините Крумовград и Брезник, където средната заплата нараства съответно с 88% и 83% за периода 2016-2020 г. Последното е провокирано от инвестициите в добивната индустрия и ефекта при доставчиците и свързаните дейности, по-конкретно в сферата на строителството. Големите общини – София, Пловдив и Варна, също бележат добър ръст – в рамките на 40-45%, принос за което има и динамиката в дигиталната сфера.

Въпреки негативните икономически ефекти от пандемията през 2020 г., в почти всички общини в страната се отбелязва ръст на средната работна заплата. В седем общини заплатите на наетите намаляват през 2020 г., като спадове има например в Своге (-3% спрямо 2019 г.) и Лъки (-9%). Въпреки това, редица малки общини отбелязват значителен ръст на заплащането на фона на общото забавяне, в това число вече споменатите Брезник (38%) и Крумовград (20%). В Столична община повишението е с 9%, а от водещите икономически центрове най-добре се представя Велико Търново, с 14% ръст в годината на пандемията.

Какво предстои за „265 истории за икономика“?

През третата година на инициативата ИПИ ще продължи да публикува всяка седмица интересни данни в икономическата и социалната сфера на общинско ниво. Вече са налични данните от отчетите на нефинансовите предприятия през 2020 г. като вече  публикувахме и карти и данни за добавената стойност на компаниите по общини, както и инвестиционната активност и чуждестранните преки инвестиции. Заедно с това през годината ИПИ ще поддържа и обогатява всички рубрики.