Черноморието, туристите и железницата....

Гражданско сдружение за обществен и релсов транспорт представи анализ, констатации и предложения за подобряване на достъпа до туристически обекти на територията на Източна България и Черноморското крайбрежие. Той е свързан с дългогодишните наблюдения на достъпността и транспортната обезпеченост в този район, както и със ситуацията със сектор „туризъм“ и очакванията за намаляване на туристите по Черноморието през 2019 г.

Наблюдения на инициативата показват, че нашите хотели продължават да разчитат силно на организираните от туроператори туристи, докато големият туристически бум в момента се реализира от самоорганизираните като съотношението е 2 към 1 в тяхна полза по международни дестинации и достига 10 към 1 при вътрешните.

Ето и някои от основните предложения:

1.      Необходим е подробен анализ на това какви туристи посещават България. Този анализ не бива да включва само страната или дестинацията, от която пристигат, но и дали са организирани чрез туроператорски компании или се самоорганизират, каква е целта на тяхната почивка, какво ги привлича в България като туристическа дестинация и др.

2.   Трябва да се създаде единен интернет сайт на всички автогари по Черноморието по примера на Румъния, защото в момента всеки град има собствена автогара със собствен сайт, което прави търсенето на информация изключително неудобно. Силно негативен е примерът с автогарата в Царево, от където става ясно, че курсовете за автобусите/маршрутките до Бургас, се осъществяват от два оператора. Първата компания обслужва сутрешните курсове, а втората – следобедните. За да бъде абсурдът още по-голям – двата оператора имат 2 отделни телефонни номера и отказват да предоставят разписанието на „конкуренцията“. Естествено е, че много от туристите, изобщо биха се отказали да ползват обществен транспорт и да отидат до тази дестинация например за еднодневно пътуване, при подобна тотална липса на клиентоориентиран подход. В случая община Царево директно е абдикирала от функцията си на интегратор поне на информацията, която да помогне на туристите в тяхното придвижване. Едната компания е бургаската и предполагаемо работи по Договор за обществена услуга с община Бургас. Другата вероятно е с договор към община Царево. Така изглежда, че не само автобусните фирми, но и общините не си сътрудничат в името на повече туристи и по-добър туристически продукт.

3.      Много от интересните места по Черноморието са трудно достъпни или изцяло недостъпни с обществен транспорт. Като примери са дадени дестинацията Каварна – Шабла – Крапец – Дуранкулак - Границата, по която се движат едва 2 чифта маршрутки дневно. Същата е ситуацията на юг, където между гр. Царево и Странджанските села Бродилово и Кости има също само по 2 маршрутки дневно, които до някъде са удобни за техните жители, но не и за туристите. Места като Тюленово или Калиакра пък са тотално недостъпни с обществен транспорт.

4.      Подобни примери е връзката между Приморско и един от най-посещаваните туристически обекти по Черноморието – тракийското светилище „Беглик таш“, както и като цяло районът около р. „Ропотамо“, където туристическите пътеки се свързват помежду си само с автомобилни пътища. Подобен пример наблюдаваме и в района на м. Камчийски пясъци, където достъп до влажната зона на река Камчия без лек автомобил, е на практика невъзможен, независимо че и там, както и по р. Ропотамо са организирани атракционни корабчета за разглеждане на уникалната природа. Пак в зоната на плажната ивица в близост до р. Камчия се намира и плажът на Шкорпиловци. За да стигнете от плажа до едноименното село, ще трябва да се движите около 1,5 км. по пътя без тротоар или обособена алея. Наличието на значителен автомобилен трафик през летния сезон на много места по Черноморието, показва сериозно търсене на транспортна услуга. Въпрос на политика и желание от страна на държавата или общините, е да задоволят това търсене по подходящ и щадящ околната среда начин, който в крайна сметка да доведе и до увеличаване на туристическия поток.

5.      Има и примери на влошен пешеходен достъп. Такъв е казусът с калните находища на открито в солниците на Поморие. През 2017 г. бе направена широка медийна кампания за строителството на обхода на гр. Ахелой и как той ще облекчи трафикът и задръстванията. Не знаем дали трафикът е бил облекчен в действителност и дали проблемите не са били прехвърлени в други точки по пътя между Бургас и Слънчев бряг, но със сигурност можем да кажем, че достъпът до интересната туристическа дестинация се влоши значително. Съществувалата до 2017 г. автобусна спирка на входа на къмпинг Ахелой, даваше възможност за достигане на калните бани с пешеходен преход на разстояние отново около 1,5 км. Новата спирка по желание се намира в непосредствена близост да гр. Ахелой и увеличава почти двойно пешеходното разстояние на 2,7 км. Би било редно да се направи максимално удобен достъпът с обществен транспорт и да се изгради постоянна означена спирка на по-близко пешеходно разстояние, защото в момента основната част от почиващите пристигат отново с леки автомобили.

6.      Възстановяване на водния обществен транспорт с европейско финансиране. Представено е разписание на БДЖ от 1977-78, на което се вижда ясната връзка между железопътния и воден транспорт.

7.      Друга значима възможност, която да подпомогне целия регион, е замразеният на настоящия етап проект за изграждане на градска железница Бургас – Слънчев бряг по част от съществуващите жп линии в района. Тази концепция би предизвикала и допълнителен туристически поток само заради пътуването с влак в близост до морето, да не говорим, че би променила коренно мобилността в района на агломерацията Бургас – Поморие – Равда – Несебър – Слънчев бряг. Необходимо е да се направи истинско маркетингово изследване. През 40-те години на ХХ в. жп връзката Поморие – Несебър е била на път да се изгради, но е забавена, заради войната и остава нереализирана.

На много места липсва изцяло пешеходна или велосипедна инфраструктура.

8.      Усъвършенстване на съществуващи добри практики като електрическите минибуси в градската градина на Бургас, за които обаче липсва достатъчно информация и които не правят връзка през централната част на Морската градина.