Чужди растения, влечуги, вредители нахлуват в страната

Някои бързо развиващи се чужди растителни видове  изместват диворастящи растителни видове от защитените територии и градските градини, каза в интервю за БТА Радослав Станчев, експерт в Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/. Едно от тези растения, които създават най-големи "проблеми" е фалопията. Видът може да се види в повечето градски градини, той е силно инвазивен и борбата с него е много трудна, коментира Станчев. Фалопията нараства с над 10 см на ден, много бързо заема местата на други растителни видове и пречи на нормалното им развитие.
Сред "опасните" растителни видове са още аморфа и айлант. Аморфата е приспособим и устойчив храст, който има много бърз растеж, размножава се лесно и също измества естествените растителни видове. Обикновено израства до два метра. Произхожда от източните части на Северна Америка, но отдавна вирее из цялата страна, предимно в "подивял" вид. Растението понася много добре както продължителни засушавания,  така и заливания. Видът айлант, известен още като див орех или китайски ясен, е едно от най-широко разпространените екзотични дървета у нас. Произхожда от Китай, нараства бързо и макар да е с рехава кълбовидна корона, достига височина до 25 метра.
Борбата с тези чужди растения е много трудна, те са устойчиви, не срещат никакво противодействие от местните видове. Използването на отровни химически препарати за справяне с тях е доста опасно, тъй като могат да се унищожат много други растителни видове, има опасност от замърсяване на подпочвените води, а и резултатът не винаги е успешен. Подобно третиране трябва да се прави много разумно и от хора, които разбират от тази дейност, смята Станчев.
Сред инвазивните животински видове е червенобузата костенурка, която е хищен вид и няма естествен регулатор в природата, посочи експертът. Той апелира хората да не я освобождават в природата, защото при успешно размножаване, червенобузата костенурка е голяма заплаха за водните видове. Необходимо е да се изградят специални центрове от затворен тип, в които да бъдат отглеждани тези костенурки до тяхната естествена смърт, а към момента такива центрове няма изградени, посочи Станчев.