Шаолински монаси в София

Ива Стойкова

В София се проведе семинар с монасите от Шаолин, посветен на темата за щастието. С подкрепата на организаторите Академията на PwC в България, ексклузивно за EconomyNews.bg игуменът на манастира Шаолин в Европа Ш Хенг Зонг даде специално интервю:

„Как да бъдем успешни в модерния свят и да останем щастливи” е темата на семинара Ви в София? Не се ли изключват двете понятия? Колко трудно постижимо е намирането на този баланс и как може да се осъществи?

Ш Хенг Зонг: Бях изненадан, когато научих темата, защото изглежда, че става дума за две напълно противоположни неща. Но аз бих казал, че успешен е единствено този, който е щастлив. Както и обратното щастлив е този, който е успешен. Защото за какво са Ви пари, блага, къща, кола... , ако сте нещастни, ако не можете да им се радвате? Лошо ли е да си богат? Не. Ако имате много пари, спечелени законно, и им се радвате, това е знак за добра карма, както и ако имате пари, но сте нещастен, това е лоша карма.

Какво е успех? Има ли формула? От какво зависи?

За много хора успехът се измерва в това да имат добра работа, къща, заплата, куче, две деца, съпруг/съпруга и т.н. Когато ги попитате – щастливи ли сте, те отговарят положително. Но ако зададете въпроса по друг начин – ако нямате кола, къща, деца, съпруг/съпруга, ще бъдете ли щастливи? Те отговарят - „не”. Така че, всички тези неща означават щастие, но с условия. Ако условията изчезнат, ставате нещастен. От будистка гледна точка щастието е безусловно. Отново ще повторя – успешен е този, който е щастлив. Това е формулата.

Но в динамичния свят работата отнема много часове през седмицата, често пъти се пренася и у дома. Отделно имаме други задължения. Влезли в тази спирала, понякога не забелязваме други важни неща около нас, пропускаме моменти, ставаме неефективни, а не можем да спрем. Как да променим това?

Ние, монасите, живеем в манастира, т.е. живеем на мястото, където работим. Не можем да се приберем вкъщи, защото сме си вкъщи. Не можем и да кажем, че работим от 9.00 до 16.00 ч., например и ако след този час някой дойде пред портата на манастира с проблем, да го отпратим, защото е свършило работното ни време. Не, не можем да го направим. Следователно, аз винаги взимам работата си вкъщи. Ако обичаш работата си, тя те прави щастлив. За да не се изключват успех и щастие, трябва да уцелите точното време за точните неща в правилния момент. Има време за работа, за децата, за партньора... Някои хора обаче казват – ще работя усилено, не защото обичам работата си, а за да спечеля много пари и след пет години ще бъда щастлив. Проблемът е, че след пет години ще сте спечелили тези пари, но ще имате нужда от още. И си казвате: „Трябва да бъда още по-успешен, трябват ми още повече пари и тогава ще бъда щастлив”. Продължавате да работите, за да достигнете по-голямо щастие. Така още пет години... В един момент обаче се събуждате и забелязвате, че сте загубили семейството си, партньора си, децата са пораснали и щастието си е отишло. За какво работихте тогава? Затова бих казал – работете толкова, колкото е необходимо и се радвайте на децата си. В случай че нямате семейство, а живеете за работата си, също трябва да сте щастлив с нея. Ако не можете да се наслаждавате на настоящето, как ще се радвате на бъдещето.?

От какво зависи щастието ни в материалния свят, в който живеем? Вече казахме  – добра работа, хубава заплата, размера на жилището, колата, семейството? Или може би добро образование?

Знаете ли, еднаквото образование не води до еднакви резултати. Ето например Вие и Вашите приятели или тези с които сте учили заедно – част от тях преценявате като по-успели от Вас, а други като по-неуспели. Но вие всички имате едно и също образование, нали? Т.е. това не е условие за успеха. Няма да се уморя да повтарям – ако харесвате това, което правите, ако харесвате живота си, значи сте успешен. 10 хил. евро, 5 хил. евро, 2 хил. евро на месец  - много или малко са зависи от Вашите нужди. Ето, ние монасите, не разполагаме с никакви пари. Ако PwC не бяха платили полета, нямаше да сме тук. Искам да кажа, че щастието ни не зависи от парите. То не зависи и от къщата, нито от семействата, защото ние нямаме такива. Но аз лично мога да се определя като щастлив.

Неуспех, загуба, провал, смърт са основните страхове на хората, включително и на българите. Понякога те са реално случващи се неща и преобръщат живота ни. Как да се справим с това?

Казахте нещо много важно – понякога те са реални. През повечето време обаче се страхувате от илюзии. Но ако все пак става дума за реални неща, всичко, което се случва в живота на човек, започва и приключва в съзнанието. Никой не може да ви направи нищо, освен ако не му позволите. Това е ключът. Ние не сме жертви на случващото се, а имаме шанс да влияем. Ако владеем силата да влияем на това, което правим, ще бъдем щастливи дълго време или ще намерим щастието, което ни е липсвало.

Били сте в София няколко пъти. Какво мислите за българската публика? Имате ли обратна връзка доколко вашите семинари са полезни?

Мисля, че българите са изключително отворени към света, сърдечни и гостоприемни. Ето защо винаги се учудвам, когато някой ми каже, че българите са много нещастни, недружелюбни, че никога не се усмихват. И това ми го казват българи. Да, но от наша гледна точка това не отговаря на истината. В България имаме много повече резултати и ефектът върху хората е по-голям, отколкото в други по-богати, но по-студени държави. Радвам се да съм тук и много харесвам българите.

Къде другаде в Европа сте провеждали подобни семинари?

В Люксембург, Словакия, Чехия, Сърбия, Унгария, Сърбия, Ливан... Били сме на много места.

Бихте ли отправили послание към нашите читатели?

В Германия има хубава поговорка, която много харесвам. Не можеш да станеш велик ловец на мечки, защото искаш да си такъв. Можеш да станеш велик ловец на мечки, защото обичаш да ловиш мечки. Не можеш да станеш щастлив и успял, ако само искаш да бъдеш такъв. Можеш да станеш щастлив и успял, ако обичаш това, което правиш. Тогава имаш право да бъдеш щастлив.

Заедно с Ш Хенг Зонг в София бе и Ш Хенг И, който е главният учител и кунг фу майстор на манастира Шаолин