Швейцарци строят първата ВЕЦ, пивоварна "Каменица"

България и Швейцария имат дълга история на приятелство, двустранен обмен, взаимно разбирателство и сътрудничество. Интересни и малко познати факти за тези отношения ще бъдат представени в изложбата “България и Швейцария: заедно в историята” от 13 декември 2016 до 13 януари 2017 в Държавна агенция „Архиви“ в София.

Далечната 1916, когато на 24 ноември изтъкнатият български дипломат и историк Симеон Радев връчва акредитивните си писма като пълномощен министър в Швейцария, се смята за началото на българо-швейцарските дипломатически отношения след няколкогодишен интензивен икономически и културен обмен.

Отношенията между България и Швейцария в дипломацията, икономиката, културата и образованието са проследени през годините в 18 постера с текст, снимки и архивни материали. Изложбата представя факсимилета на официални документи и писма на Симеон Радев и други български представители в Берн, както и на първия швейцарски почетен консул Жак Вогели, назначен през 1911, на първия швейцарски извънреден пратеник и пълномощен министър Анри Франсоа Мартен, чието акредитиране в София през 1937 година бележи началото на дипломатическото представителство на Швейцария в България. 

Изложбата разширява представите за десетки българи и швейцарци, допринесли за задълбочаването на отношенията между двете страни. Сред тях е Луи Айер, „швейцарецът с българско сърце“. Ликът му е на един от експонатите, пощенската марка, която наскоро бе валидирана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по повод 100-годишния юбилей. Айер пристига в София през 1894 година по покана на Министерството на просвещението, за да положи основите на физическото възпитание в новоосвободената държава. Той въвежда в България спортни дисциплини като бокс, вдигане на тежести и борба. Умира през Първата световна война, когато като доброволец в българската армия защитава втората си родина.
Подобно на Айер много други швейцарски учители, общественици, предприемачи, архитекти и урбанисти допринасят за бързото следосвобожденско развитие на България. Пред 1880 швейцарските предприемачи Фрик и Шулц отварят в Пловдив „Каменица“, първата пивоварна в България. Първата в България и на Балканите електроцентрала е изградена от швейцарци в Панчарево през 1898 година. Много други швейцарци като прочутите градинари Даниел Неф и Люсиен Шевалас, архитектите Теодор Хюневалд и Хайнрих Майер, преподавателите по физическо възпитание Шарл Шампо и Даниел Бланшу допринасят за развитието и швейцарското присъствие в България. Всички те, както и много изтъкнати българи са се превърнали в символ и пример на близките българо-швейцарски отношения през годините.

Стотици български политици, дипломати, предприемачи, учени, писатели и музиканти са учили в швейцарски университети:  Симеон Радев, Андрей Ляпчев, Иван Шишманов, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Атанас Буров, Панчо Владигеров, Асен Златаров, Константин Кацаров. Днес отношенията между България и Швейцария стават все по-близки на всички нива и в много сфери, включително в търговията и икономиката. Много от световно известните швейцарски фирми присъстват в България, а Швейцария е в първата десетка на чуждестранните инвеститори. Над 100 швейцарски фирми, повечето от които членове на Българо-швейцарската търговска камара, работят в България.

В рамките на приноса си съм разширения Европейски съюз Швейцария подкрепя България със 76 млн. швейцарски франка в ключови сфери – околна среда, сигурност, гражданско общество, социално включване на уязвимите групи, изследвания и образование, включително и въвеждането на дуалното образование.