Швеция - новият модел

сп. Economist
Страната с най-голямо социално равенство в света се променя. В момента коефициентът Gini за разполагаемия доход възлиза на 0,24 за Швеция - все още далеч под средното равнище от 0,31 за развития свят, но с около 25 % по-висок, отколкото преди едно поколение. Това покачване води до много голям песимизъм в страна, която се самоопределя като твърдо егалитарна (за политическо и социално равенство - бел. ред.). Лидерите на лявата опозиция настояват, че управляващата десноцентристка партия превръща Швеция в Америка. Министърът на финансите Андерс Борг ревностно отрича. Швеция, твърди той, преминава от инертно общество, основано на социалните помощи, в жизнена модерна икономика със забележително малко увеличаване на неравенството. Опитът на страната, казва той, сочи, че динамизмът и равенството не влизат задължително в противоречие. Фактите потвърждават неговата теза. Благодарение на дерегулацията, бюджетната дисциплина и всеобхватното реформиране на системата за социално подпомагане, шведската икономика бе преобразувана за две десетилетия след банковата криза в страната.
Новият шведски модел е доста различен от левичарския стереотип.
На капитализма в Швеция не е присъщо да бъде много по-егалитарен, отколкото в други държави. Преди правителството да се намеси, коефициентът Gini за населението в трудоспособна възраст бе 0,37 - близък до средното равнище за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и по-висок от нивото в Швейцария. Неравенствата във възнагражденията са по-малки, отколкото в англо-саксонските държави, благодарение на централизираното договаряне между профсъюзите и работодателите, в резултат на което бяха установени минимални заплати в отделните сектори. Възнагражденията на изпълнителните директори съвсем не нараснаха така драматично, както в САЩ. В други отношения обаче Швеция е в авангарда на много от социалните промени, засилили неравенството в други страни, като упадъка на брачната институция. Основният източник на егалитаризма в Швеция (и на други места в Скандинавия) е преразпределянето от държавата. При стария социален модел хората плащаха високи данъци и получаваха в замяна много социални услуги и трансфери (семейни надбавки за деца, обезщетения при безработица и други помощи - бел. ред.) Новият модел, най-общо казано, запазва по-голямата част от услугите, но намалява данъците и трансферите.
Двойната система на данъчно облагане
В началото на 90-те години на 20-и век Швеция въведе двойна система на данъчно облагане на доходите, която съчетаваше плосък данък върху капитала с по-висок, прогресивен подоходен данък. По-новите реформи отидоха по-далеч. Данъкът върху наследството бе премахнат през 2005 година, облагането на богатството - през 2007 година, а данъците върху жилищната собственост - през 2008 година. Благодарение, отчасти, на тези промени, капиталовият доход нарасна значително, особено при най-богатите. Това не винаги означава по-висока ефективност. Например, шведският данъчен кодекс сега облагодетелства жилищната собственост пред продуктивните инвестиции. Не толкова отдавна, и което е по-разумно, Швеция намали данъците на работниците, особено на нискоквалифицираните. Данъчните кредити, които дават силен стимул на нискоквалифицираните хора да работят, са най-голямата промяна. Други нововъведения, като данъчния кредит за наемане на домашни помощници, целят да насърчат търсенето на ниско квалифицирани работници. Членският внос в профсъюзите обаче вече не осигурява данъчни облекчения. Всички държавни помощи - от обезщетенията за безработица до инвалидните пенсии - намаляха, станаха по-краткотрайни и по-трудни за получаване. Всичко това внесе осезаеми промени.
По-ниски данъци и по-малко социални помощи да насърчи хората да работят.
И намирането на работа на повече от тях, твърди Андерс Борг, е ключът не само към по-бърз икономически растеж, но и към запазването на неравенството на ниско равнище. Шведското министерство на финансите е изчислило, че в дългосрочен план реформите ще повишат заетостта с 5 %.
Критиците от левицата се опасяват, че неравенството ще нарасне стремително по най-малко две причини. Синдикалистите се безпокоят, че реформите ще свият членската маса на профсъюзите и така ще подкопаят консенсусната система на трудовите отношения. Това изглежда преувеличено. При условие че над 70 % от работниците продължават да членуват в синдикати, шведският модел на колективно договаряне засега изглежда в безопасност.
Други подозират, че този развой ще вкара в "капан на бедността" много хора с ниска квалификация и ниско платена работа. Това изглежда по-сериозен риск особено за хората, имигрирали в Швеция неотдавна, и които обикновено са слабо образовани и говорят слабо шведски. Опасността обаче е намалена в значителна степен от всеобхватните обществени услуги в страната. Въпреки че правителствените разходи се свиха през последните години, държавата все още е "ларж" (51 % от миналогодишния БВП) и харчи много повече от англо-саксонските държави за всичко - от образованието в ранна детска възраст до търсенето на работа и професионалната квалификация. Според ОИСР над 70 % от децата на най-бедната една пета от населението на Швеция са включени в схеми за отглеждане и образование, финансирани от държавата, спрямо под 30 % в САЩ.
Шведският опит навежда на мисълта, че социалната държава може да бъде поддържана чрез съкращаване на социалните трансфери и запазване на прогресивното инвестиране в социални услуги, без да бъде допуснато увеличаване на неравенството. Това означава, че има възможност за реформи, които да противодействат на неравенството и едновременно с това да повишават ефективността на икономиките. /Превод БТА, със съкращения