Шейхове срещу шисти

сп. "Икономист"
Икономиката на петрола се променя. Някои компании ще фалират, но
секторът като цяло ще стане по-здрав.

Официалният устав на ОПЕК гласи, че целта на групата е
"стабилизиране на цените на петрола на международните пазари".
Тя не се справя много добре с тази задача. През юни цената на
петрола, тогава близо 115 долара за барел, започна да върви
надолу; сега тя е под 70 долара за барел.
Този спад от почти 40% частично се дължи на мудната световна
икономика, която консумира по-малко петрол, отколкото пазарите
очакваха, и частично на самата ОПЕК, която добиваше повече
петрол, отколкото пазарите очакваха. Главните виновници обаче са
петролните производители от Северна Дакота и Тексас. През
последните четири години, в момент, когато цената на петрола
беше около 110 долара за барел, те започнаха да добиват петрол
от шистови образувания, определяни преди за нерентабилни.
Манията им да дупчат - те пробиха може би 20 000 нови кладенеца
от 2010 година, или над 10 пъти повече, отколкото в Саудитска
Арабия - увеличи производството в САЩ с една трета, до близо 9
милиона барела дневно. Това е само с 1 милион барела по-малко от
саудитския добив. Конкуренцията между шистите и шейховете
изведе света от състояние на недостиг на петрол до излишък.

Впръскване на гориво
По-евтиният петрол трябва да подейства като доза адреналин на
глобалния икономически растеж. Едно понижаване на цената с 40
долара пренасочва около 1,3 трилиона долара от производителите
към потребителите. Средностатистическият американец, който кара
кола и е похарчил 3000 долара за бензин през 2013 година, може
да спести тази година 800 долара - сума, равняваща се на
повишаване на заплатата му с 2%. Големи вносители като
еврозоната, Индия, Япония и Турция печелят от тази ситуация
особено много. При условие че тези пари по всяка вероятност ще
бъдат похарчени, а не скътани в нечий суверен фонд, глобалният
брутен вътрешен продукт (БВП) трябва да нарасне. Падащите цени
на петрола ще тласнат и без това ниската инфлация още по-надолу
и така може да насърчат централните банки да водят по-смекчена
парична политика. Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ
ще забави вдигането на лихвените проценти; Европейската
централна банка (ЕЦБ) ще действа по-смело за предотвратяване на
дефлацията, като купува държавни облигации.
Ще има, разбира се, и губещи. Страните производители, чийто
бюджет зависи от високите цени, са в особено затруднено
положение. Рублата се срина тази седмица, с очертаващо се
по-нататъшното смрачаване на перспективите пред Русия. Нигерия
бе принудена да повиши лихвите и да девалвира националната си
валута - найрата. Венецуела изглежда все по-близо до изпадането
си в неплатежоспособност. Призракът на дефолтите и скоростта и
мащабът на спада на цената изнерви финансовите пазари.
Икономическите последици от по-евтиния петрол като цяло обаче
очевидно са положителни.
Колко точно позитивни ще зависи от това колко дълго ще останат
цените ниски. ОПЕК и производителите на шистов петрол
продължават да спорят по този въпрос. Няколко членки на картела
искат той да свие добива си с надеждата цените отново да поемат
нагоре. Саудитска Арабия обаче изглежда обезпокоена, имайки
предвид опита от 70-те години на миналия век, когато силният
скок на цените стимулира огромни инвестиции в нови полета, което
пък доведе до пренасищане на пазара за едно десетилетие. Вместо
това саудитците изглежда се опитват да прокарат друга тактика:
да оставят цените да се понижават и да извадят от пазара онези
производители, чийто добив е скъп. Това бързо би довело до
свиване на предлагането и би изпратило цените отново нагоре.
Налице са признаци, че такова отпадане на по-слабите конкуренти
вече е факт. Цените на акциите на фирмите, специализирани в
добива на шистов петрол, спадат главоломно. Много от тях са
затънали до шия в дългове. Още преди цените да започнат да губят
от пазарната си стойност, по-голямата част от тези фирми
инвестираха повече в нови полета, отколкото печелеха от вече
разработените находища. Сега, когато техните приходи бързо се
свиват, те ще почувстват силен натиск върху себе си. По всяка
вероятност ни чака вълна от фалити. Това на свой ред ще накърни
имиджа на шистите сред инвеститорите. Дори за оцелелите пазарът
може да се окаже затворен за известно време, което ще ги принуди
да ограничат разходите, за да отговарят на приходите им от
продажба на петрол. Тъй като шистовите кладенци са с кратък
живот (добивът може да падне с 60-70% още през първата година),
всяко свиване на инвестициите бързо ще доведе до падане на
производството.
Тези сътресения на пазара ще са болезнени. В дългосрочен план
обаче бъдещето на шистовия добив изглежда сигурно. Фракингът,
при който смес от вода, пясък и химикали бива инжектирана в
шистови образувания с цел да се освободи петрол, е сравнително
млада технология и тя все още повишава сериозно своята
ефективност. Изследователската фирма IHS пресмята, че цената на
средностатистическия проект е намаляла миналата година от 70 на
57 долара за добит барел, тъй като производителите са се научили
да пробиват по-бързо кладенците и да извличат повече петрол от
тях.
Фирмите, които устоят на сегашната буря, ще имат на
разположение куп находища за разработване. Дупченето едва сега
започва (и може сега да е забавено) в образуванието Niobrara, в
Колорадо, например, и за компания Mississippian Lime, по
протежение на границата между Оклахома и Канзас. Шистовите
образувания освен това не са само американско явление със сходни
геоложки характеристики се срещат на цялата планета - от Китай
до Чехия. Никоя друга страна няма точно тази комбинация от алчни
инвеститори, опитни специалисти и гъвкави чиновници, но
богатствата, които са на масата, трябва да предизвикат
разработване на находищата и на други места.
И най-важното е, че инвестициите в шисти идват на подходящо
малко траншове. Големите конвенционални полета, които все още не
са разработени, по принцип са на недостъпни места - дълбоко под
океана, далеч на север в Арктика или и двете. Американската
компания Exxon Mobil и руската Роснефт неотдавна пропиляха два
месеца и 700 милиона долара, за да прокопаят един-единствен
кладенец в Карско море, северно от Сибир. Въпреки че те в крайна
сметка откриха петрол, разработването на находището ще отнеме
години и ще струва милиарди. И тъкмо обратното, един шистов
кладенец може да бъде прокопан само за една седмица и да струва
1,5 милиона долара. Специализираните фирми знаят къде са
шистовите фирми и за тях е доста евтино да наемат нови сонди;
единственият въпрос е колко много кладенци да прокопаят. Целият
този бизнес заприличва малко на производството на напитки:
когато светът ожаднее, вкарвате в експлоатация бутилиращия
завод.

Шейховете вън
Икономиката на петрола се променя. Пазарът все така ще е
подложен на политически шокове: една война в Близкия изток или
отдавна закъсняло пропукване на клептокрацията на Владимир Путин
ще изпрати цените високо нагоре. Но при липса на такова
събитие, цените на петрола би трябвало да са по-малко податливи
на шокове и манипулации. Дори 3-те милиона барела, които сега
САЩ помпат допълнително на ден, са много малка част от 90-те
милиона, които светът консумира. Американските шисти са истински
конкурент на Саудитска Арабия за световен маргинален
производител. Това би трябвало да намали колебанията не само на
цените на петрола, но и на глобалната икономика. Петролът и
финансите се доказаха като единствените сектори, които могат да
вкарат света в рецесия. Поне единият от тях трябва да бъде в
бъдеще малко по-стабилен. /Превод БТА