Шенген за България под въпрос заради мигрантите

Влизането на България и Румъния в Шенгенската зона ще бъде възпрепятствано от мерките на страните от ЕС заради мигрантската криза в Европа. София ще запази традиционните си връзките с Москва, въпреки напрегнатите отношения между Запада и Русия. Това гласи прогнозата на американската частна разузнавателна компания „Стратфор”.

Румъния и България ще трябва да се справят с нарастващото си значение на фона на мигрантската криза в Европа и противопоставянето на Запада с Русия заради Украйна. София и Букурещ ще продължат да приемат струпването на войски на НАТО в региона, с цел обкръжаване на Русия, но България ще запази връзките си с Москва, гласи прогнозата на „Стратфор”.

 „Според оценките на Международната организация по миграцията (МОМ) 184 546 мигранти и бежанци са пристигнали в Европа по море през 2016 г.“, заяви говорителят на организацията Джоел Милман на брифинг в Женева. Броят на загиналите и изчезналите от началото на годината е достигнал 357 души. В Гърция са пристигнали 154 862 мигранти, в Италия - 28 593, в Испания - 1063, в Кипър - 28. Броят на мигрантите, които са пристигнали в Европа от януари до април 2016 г. включително, е значително по-голям, отколкото за същия период на миналата година, когато са влезли 52 750 души. През изминалата година Европейският съюз беше поставен пред най-сериозното си изпитание в своята история. То бе свързано с мигрантския наплив, който някои наблюдатели сравниха с Великото преселение на народите. Около 1,5 милиона мигранти навлязоха в Европа през Гърция и Средиземно море. Най-големият поток мина през Гърция, която според доклад на Европейския съюз е отказала да охранява външните граници на общността. Мигрантският наплив беше използван от опасни лица, които са воювали за джихадистите от „Ислямска държава“ и други терористични организации. Част от участниците в кървавата баня в Париж от 13 ноември 2015 г., при която загинаха 130 невинни граждани и стотици бяха ранени, са влезли в Европа именно през така наречения Балкански маршрут. Този маршрут се появи заради действията на Гърция, която вместо да спира мигрантите реши да ги прехвърля в съседни страни, на първо място Македония, отбелязва агенция БГНЕС.

Още през септември 2015 г. Унгария на премиерът Виктор Орбан беше първата, която взе мерки за спирането на мигрантския поток. Тя издигна ограда по границата си със Сърбия. Нейната политика на изграждане на гранични съоръжения беше последвана и от други страни – Австрия, Словения, Хърватия и Македония. Така в резултат на задружните действия на държавите от Централна Европа и Западните Балкани се стигна до затварянето на Балканския маршрут на македонско-гръцката граница. В нейната охрана наред с македонските служители на реда се включиха полицаи и граничари от Австрия, Словакия, Словения и други страни. На 7 март 2016 г. на срещата на върха ЕС-Турция официално бе обявено, че Балканският мигрантски маршрут не съществува повече. Въпреки това опасността от мигрантите остава, тъй като на територията на Гърция има десетки хиляди от тях. Много авторитетни западни издания и аналитични центрове предупредиха, че след затварянето на Балканския маршрут мигрантите могат да потърсят други пътища за влизането в Европа – на първо място през България и Албания, а също така през Средиземно море за Италия.

На 4 април започна връщането на мигранти от Гърция за Турция. Това беше предвидено от споразумението между ЕС и Турция, постигнато на 7-8 март 2016 г. Турция се задължава да приеме всеки незаконен мигрант, върнат и от Гърция, а в замяна на него ЕС ще приеме по един сирийски бежанец. Също така властите в Анкара ще получат солидна финансова помощ от Брюксел, която само през следващите две-три години ще достигне до почти 6 милиарда евро./Снимка: ЕП