Шизофрения в Будапеща

Гений или глупак е унгарският министър-председател Виктор Орбан? Или може би по нещо и от двете, коментира в своя статия в. Wall Street Journal. През последната седмица той предизвика истински ужас, като отхвърли кредитна линия на ЕС и МВФ обявявайки: "Ние  искаме да си отвоюваме загубения икономически суверенитет на Унгария."
Само две години по-рано в условия на глабална финансова паника предишното унгарско правртелство прие с благодарност $20 млрд. кредитна линия от Брюксел и фонда. Но Орбан спечели изборите с платформа, предвиждаща въвеждане на 16% плосък данък върху личните доходи, обещание, което правителството   възнамерява да изпълни още през януари. Вместо наложените от МВФ и ЕС мерки за затягане на финансовата дисциплина, Орбан реши че икономическа програма стимулираща растежа е по ценна от евтиния кредит на международните институции.
Някои от идеите на Орбан изглеждат деструктивни спрямо поставената цел за бърз икономически растеж, коментира вестникът. Плоският данък и предложенията за намаляване на някои от корпоративните данъци са смели и впечатляващи решения. Но въведеният вече банков данък в размер на 1 млрд. долара бе критикуван от МВФ, тъй като той  говори повече за популизъм, отколкото за прагматична икономическа логика, посочва WSJ. Унгария разчита силно на чужд капитал и като наказва банките далеч не ги насърчава да отпускат повече кредити в страната. Опитите на Орбан да манипулира валутната политика и да пожертва управителя на централната банка в Будапеща също не изглеждат особено уместни развитието на унгарската икономика ходове.
Същевременно според проучване раздялата на новото правителство с ЕС и МВФ се приема добре в Унгария, където темата за независимостта от чуждестранни господари е надеждна политическа платформа през последните 500 години. Засега пазарът запазва самообладание, а на търг миналата седмица Унгария продаде повече ДЦК от очакваното. Орбан си спечели слава преди 20 години, като настоя за изтегляне на съветските войски от Унгария. Сега премиерът отново залага смело, че пазарите ще се впечатлят повече от перспективата за растеж, отколкото от недоволството на МВФ. Все пак ако той изостави популизма и се придържа към идеята за растеж, може би съдбата отново ще бъде на негова страна, завършва вестникът.