"Шумен – Белокопитово" с 25 дни закъснение

Председателят на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" инж. Лазар Лазаров направи извънредна инспекция на пътен възел "Белокопитово", за да анализира причините, довели до закъснение в строителните дейности на автомагистрала „Хемус“, съобщава АПИ.

 Анализът показва, че изпълнените бетонови работи не са достигнали необходимата якост и е необходимо допълнително технологично време за набиране на конструктивна якост. По тази причина не може да се пристъпи към изпълнение на следващите дейности от работния график, което налага удължаване на срока на строителните дейности най-малко с месец над разписания в договора. На обекта са и представители на лабораторията на АПИ, които да извършват замерване на качеството на влаганите материали, тъй като компромис с качеството няма да бъде допуснат. Те ще останат до приключване на работния процес.

Министър Павлова получи нов преработен график с реални срокове за завършване на обекта, който предвижда удължаване на строителните дейности с 25 дни.

По договор пътният възел на "Белокопитово" трябваше да бъде завършен на 15 юли. При инспекцията си на терен в края на миналата седмица министър Павлова установи значително забавяне в изпълнението на строително-монтажните дейности на целия участък. Изпълнителят на обекта призна, че не може да спази срокът за завършване на обекта както е по договор и поиска удължаване на времето за строителство по технологични причини.

След като се запозна детайлно с обема дейности, които трябва да бъдат извършени, регионалният министър изиска от строителя да бъде въведена пълна мобилизация за оставащите строителни дейности.

Участъкът Белокопитово – Каспичан от автомагистрала „Хемус“ е с дължина близо 5 км. В него се изгражда най-големият пътен възел у нас – „Белокопитово“ с разгърната дължина 10 км. В участъка се изграждат 11 съоръжения. През пътния възел се осъществява връзката с път I-2 Русе – Варна и път I-4 София – Варна и пътя със Силистра.

Проектът е по програмата „Ново строителство“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ и е на стойност близо 66 млн. лв. Средствата се осигуряват от държавния бюджет.