Ще внася ли ток България след 2015 г.?

След извеждането от експлоатация на големи топлоелектрически централи до 2015 г. и ако не бъде построена АЕЦ "Белене" или други големи генериращи енергийни мощности, на България най-вероятно ще й се наложи да внася ток, за да покрива максималното натоварване на електроенергийната система през зимата. Това каза в лекцията си на международния форум "Ден на българската енергетика" Иван Йотов, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/.
Анализът на развитието на генериращите мощности показва, че периодът от 2010 до 2015 г. се характеризира с поетапно извеждане от експлоатация на големи термични централи, посочи Йотов. Мощностите, планирани за извеждане, са ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Марица Изток" 3 , ТЕЦ "Брикел", ТЕЦ "Русе" - блок 4. Сумарната мощност на изведените от експлоатация централи до 2015 г. възлиза на  2 175 мегавата, каза Йотов.
В същото време се предвижда включване в експлоатация на нови генериращи мощности, които до 2015 г. ще бъдат едва 1 104 мегавата. В експлоатация трябва да влязат двата блока на ТЕЦ "AES Гълъбово", ВЕЦ "Цанков камък", газовата централа в Хасково, ТЕЦ "Свилоза".
Развитието на електропреносната мрежа в периода 2015-2020 г. се разглежда в два варианта - със и без изграждането на АЕЦ "Белене", каза Йотов. Той посочи, че периодът до 2020 г. се характеризира с неяснота в инвестиционните намерения за изграждане на големи генериращи мощности, изискващи и съответни промени в мрежата.
В ТЕЦ "Марица Изток" 2 се предвижда рехабилитация и сероочистваща инсталация за блокове 5 и 6 , очаква се и модернизация на блокове 7 и 8. Така централата би могла да произведе 60 мегавата повече. ТЕЦ "Видахим" предвижда рехабилитация на своите два генератора, в резултат на което се очаква увеличение на генериращата мощност с около 10 мегавата, посочи Йотов.
Въпреки това, ако не бъдат построени АЕЦ "Белене" и Горна Арда, ще има недостиг на електроенергия, сочат разчетите на ЕСО.
Основен проблем за оператора е присъединяването на енергийни мощности от ВЕИ, които трябва да се управляват, без да се нарушават графиците на останалите централи. За да не бъде застрашено управлението на електроенергийната система, новите
мощности от вятърни централи трябва да са до 1800 мегавата, а от  фотоволтаични централи - не повече от 600 мегавата.  
Същевременно трябва да се стимулира изграждането на ВЕЦ и биоВЕЦ, посочи Йотов.