Ще има добра зърнена реколта, фермерите неспокойни

Засетите площи с есенни култури през 2022 г. включват 1 184 307 ха пшеница, 115 612 ха ечемик, 7514 ха ръж и 13 079 тритикале. От засетите 103 955 ха рапица в резултат на неравномерните валежи са пропаднали 8659 ха. Данните показват, че оценката на моментното състояние на обследваните посеви е "добра" до "много добра" за 83,0% от площите с пшеница (аналогично спрямо 2022 г. - 84,0%) и при ечемика 81,0%, аналогично спрямо предходната година.

Това стана известно по време на среща в Консултативния съвет по зърното при министъра на земеделието. Участниците в срещата бяха запознати с обзор за тенденциите на вътрешния и международния зърнен пазар, както и с актуална информация за състоянието на посевите в страната след обследване, проведено в периода 24-30 март.

Фитосанитарното състояние на обследваните посеви се определя като добро. През следващите месеци, при наличие на подходящи агрометеорологични условия, подхранване на посевите и провеждане на растителнозащитните мероприятия, се очаква нормално развитие на есенниците. Предвид моментното състояние на посевите с пшеница и ечемик, се очаква формирането на много добра зърнена реколта през 2023 г., стана ясно по време на обсъждането.

Наличните складови запаси от пшеница достигат 3 070 102 т към 31 март, от царевица са 1 555 405 т и от черен маслодаен слънчоглед са 1 318 433 т.

Зърнопроизводителите заявиха обаче, че в резултат на икономическата ситуация секторът е достигнал до критична точка и бъдещето му зависи от действията, които ще бъдат предприети в следващите месеци. 

Министър Явор Гечев отбеляза, че браншът в момента е засегнат от пазарни аномалии, в резултат от руското нашествие в Украйна. "Позицията на държавата е, че оставаме солидарни с Украйна, но наблюдаваме сериозни проблеми и в резултат поискахме от ЕК кризисни мерки и по-балансирано отношение към коридорите на солидарността", каза Явор Гечев.

В кореспонденцията с Европейската комисия се предлага да бъдат налагани временни депозити при внос на определени продукти, ако бъдат надвишени възможностите на съответната страна за складиране и преработка с цел по-равномерно разпределение на количествата на единния пазар.

"България също така предлага ЕК да осигури допълнителни мерки и гаранции за ускоряване на експорта на зърно в посока трети страни", заяви министър Гечев.

България настоява за допълнителна защита от Европейската комисия за българските земеделски производители, в допълнение към предвидените за страната 16,75 милиона евро от кризисния резерв.