Ще има европейска защита за родните храни

Популярни български марки кисело мляко, кашкавал, лютеница, сирене и други стоки, ще получат европейска защита до 2-3 месеца. Тогава ще бъдат гласувани и промените в закона за марките и географските означения, с които ще отпадне националната защита на продуктите, съобщи он лайн “24 часа”. Притеснения от последните месеци в тази насока можеше да бъдат избегнати, ако на време бяха отстранени пропуски в законодателството. Промените в закона е трябвало да бъдат направени преди 9 години и българските популярни храни да влязат в европейски регистър, за да си запазят оригиналните родни наименования.

Ето как обяснява казуса в интервю за "Агро новините" евродепутатът Момчил Неков.

– Г-н Неков, какъв е казусът със защитата на българското кисело мляко в ЕС и защо страната ни може да загуби права за производството му?

До влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. традиционни продукти като българско кисело мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал и други са били защитени по Лисабонската спогодба. Има европейски регламент от 2012 г. обаче, който ни задължава да защитим тези продукти по схемите за качество.

Това не е направено и на практика оттогава досега страната ни продължава да поддържа тези продукти по Лисабонската спогодба, което нарушава европейския регламент. По тази причина Европейската комисия започва процедура за налагане на глоби срещу България.

– Кога и от кого е трябвало да се подаде заявление по европейските схеми за качество?

Трябвало е веднага след присъединяването ни към ЕС през 2007 г. сдружения на производители да подадат такова заявление в земеделското министерство. Трябва да са минимум трима производители, които описват в заявлението качествата на продукта, спецификите заради климатично-почвените условия, човешкия фактор, който ги свързва с даден регион. Това обаче не е направено.

– В момента как е уреден юридически въпросът у нас, чрез Патентно ведомство ли?

Да, Патентно ведомство държи правата, а то е подчинено на Министерството на икономиката. Те събират такси от производителите, за да защитават продукта, но на практика нямат това право и са в нарушение на европейското законодателство.

– Какви може да са последствията за страната ни оттук нататък?

Има три варианта – да продължим да поддържаме същия регистър по спогодбата и да плащаме глоби. Имайте предвид, че тези глоби са еднократно заплащане на солидна сума, а след това между 15 000 и 40 000 евро на ден.

Вторият вариант е да падне защитата – да кажем, че не поддържаме тези хранителни продукти по спогодбата и те да нямат защита. По този начин ще загубим правата за производство на тези световноизвестни продукти, с които България се свързва от векове – кисело мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал. Върху тях стъпва кулинарията, туризмът, хранителната промишленост. Свързани са и с географския регион, с човешкия фактор за производство на продукт като задържане на работната ръка.

Третият вариант, който е най-разумен, е тези продукти да бъдат по най-бързия начин защитени със съдействието и подкрепата на Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на икономиката. Целта е те да влязат в международните търговски споразумения за географски означения, както е с Китай.